Вестник АТАКА

24 Юни 2017, 15:03:54
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Радио Атака

Автор Тема: Изтезаван заради вярата си  (Прочетена 27958 пъти)

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

През онова лято на Персин много затворници бяха убити.Застреляха двама,които стъпаха в забранената зона.Само на 2 крачки от  мене простреляха едно момче в крака,защото се беше спряло да откъсне един житен клас.Падна на колене,молейки пазача да пощади живота му.Но той дойде до него и го застреля в главата.
При друг случай мой близък приятел,като мислеше,че никой не го гледа,се наведе,отскубна стръкче трева и го пъхна в устата си.Изпищя куршум и той падна в краката ми с огромна зееща дупка в главата... Убиваха ей така,без повод и причина.
С приближаването на зимата ни прехвърлиха да работим на строежа на една дига,която щеше да предпазва острова от наводняване.Висока 5 метра и широка в основата си 27 метра.Отново пробягвахме разтсоянието от бараките до обекта с празни стомаси и под ударите на камшиците от пазачите на коне след нас.
Минималната дневна норма беше 1-2 кубика на човек пръст,превозвани с колички.
Мнозина припадаха от усилията и ние ги връщахме в бараките на гръб или в количките. Понякога бяхме толкова изтощени,че не можехме да помръднем падналите и пазачите ги оставяха там,докато умрат.
Един човек,който прие Христовата вяра в затвора чрез мене,се строполи и аз с големи мъки се опитах да го пренеса до бараката.С много труд се справих за едно късо разстояние,но не можах да продължа.Нямаше кой да помогне.Всички бяха на косъм от смъртта.Моят приятел и брат в Христа,умря там където го оставих.Ако само го бях пренесъл...И досега не ми излиза от ума.
 В затвора се раждаха големи приятелства между хора,които бяха в една и съща яма и деляха общи страдания.Най-много се сближаваха християните.Отнасях а се помежду си с топлота,внимание и загриженост.Беше нормално да видиш как хранят някой затворник с челюст,премазана от охраната,като му чупят хляба на съвсем дребни залъчета,за да ги преглъща по-лесно...
През това лято ,сухо и горещо всеки,който се наведеше да откъсне стрък трева или зелен лист-каквото е за ядене или дъвчене-го застрелваха веднага,без предупреждение. Но много от нас поемаха риска, за да живеят.
(следва)
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

man88nam

  • Редовен
  • **
  • Популярност: -3
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 287
  • 005326
    • ARWAY

Въпросът не е да спираш и аз не знам, какъв е въпросът.
« Последна редакция: 18 Ноември 2008, 09:09:40 от man88nam »
Активен

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

И аз се колебая дали да продълавам да преписвам,но исках колкото е възможно повечко хора да научат за събитията и да не се доверяват никога на комунистите. За мен това е основното в случая. По средата на книгата съм с прескачания и съкращения. По-нататък Попов използва различни начини за прововядване в затворите и лагерите и доста хора приемат Христос и спасяват душите си. Проповядвал е с почукване по стените на съседните килии с предварителна уговорка на колко почуквания да отговаря съответната буква.Девет месеца престоява в една яма пълна с хора,където са издъхвали без да има място да се легне,и са стояли натъпкани прави...

не знам,ако има дори и няколко мнения,да не продължавам да публикувам книгата,ще се съобразя с това и ще спра.Все пак който реши, нека си каже мнението.
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

Ръчно е. Търсил съм я преди из нета,но не я намерих.
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

FIXER

  • Наблюдател
  • Популярност: -1
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6

И после нацистите ми били жестоки - всичко е гадна комунистическа пропаганда!  :x
Активен

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

 През есента,докато се трепехме от работа, се лееха поройни дъждове.Дрипите ни прогизнаха.Почти целия остров беше залят с вода.Бараките ни се оказаха в огромна кална локва дълбока 70 см.Седмици наред живяхме в ледените води на реката.В края на ноември заваля сняг.Мокрите ни дрехи замръзнаха.Стана минус 6 градуса,но въпреки това продължавахме работа по снегозадържащите огради.Мокри със замръзнали дрехи вадехме лук изпод снега или го скубехме от ледената вода,в зависимост от времето.През нощта водата замръзваше,но лукът трябваше да се прибере,затова чупехме леда с ръце и продължавахме да работим.Няколко умряха от пневмония този месец.
"Потъвам в дълбока тиня,гдето няма твърдо място да застана,стигнах в дълбоки води,гдето потопът ме покрива" (69 псалм)
Взеха мерки за евакуацията на животните,в случай че водата продължи да се покачва.Животните бяха по-важни от нас.Звучи невероятно,но видяхме ,че се готвят да ни зарежат и да евакуират животните и надзирателите...
...Мислех си за мъчениците от миналото,за майките,чиито деца Ирод бе избил,за светците пребити с камъни до смърт,за хилядите изгорени на клада,за стотиците хвърлени на лъвовете.Християнск ата история бе опетнена с кръвта на хилядите мъченици християни,защото бяха приели Божия Син...
Това не бяха слепи фанатици,а мъже и жени,чиято вяра продължаваше до смъртта.Вярата ,която побеждава смъртта ,не познава страха...
...Божият глас проговори в сърцето ми: "Това са правили с чедата Ми през годините,това правят и с теб заради Мен''!!!
...Една нощ се събудихме от викове.Някой крещеше: реката е пробила преградната стена,бягайте ис е спасявайте.300-400 мъже се мъчеха да се доберат до двете помещения горе през ледената вода,която непрекъснато прииждаше.Нямахме пазачи,защото те ни бяха изоставили от другата страна на по-високото.Ако реката продължаваше да се покачва,щяха да загинат няколкостотин човека.Започнах да се моля и казах и на другите християни да се молят.Постепенно водите спряха да прииждат и видяхме че сме спасени.Благодарих на Бога...
Понеже пазачите ги нямаше сега при нас,доносниците останаха без закрила.Невярващите затворници,които си бяха патили токова време от тях,намериха сгоден случай да си отмъстят.Това,което последва беше жестоко.Биха ги цяла нощ и много от доносниците бяха окървавени и ранени.
Когато водите спаднаха,пазачите се върнаха.Щом директорът на затвора разбра за случилото се побесня и се закле да не ни се размине.Избра 14 човека и ги качиха на лодка и ги закара до средата на реката.Беше кучешки студ.А те по едни тънки дрехи ,без храна и само речната вода за пиене.Оставиха ги там 14 дни в ужасен студ и мъки.На 5 ден директорът на затвора взе една моторница и започна да обикаля около лодката с 14 те премръзнали и умиращи мъже и им се подиграваше с най-вулгарните думи,които можете да си представите...
Останалите ни бяха наредили на брега и 10 дни ни пазеха с щикове без храна без вода и без възможност за почивка.Един човек издъхна до мен,замръзналото тяло лежа в нозете ми няколко дни,преди пазачите да дойдат и да го махнат.
След 2 седмици върнаха хората в помещенията.Краката на много бяха премръзнали и с черни петна.На един се наложи да му отрежат измръзналите пръсти на краката...

със съкращения
(следва)
 
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

Падна дълбок сняг в Персин и се настани тежката зима.Виждаха се само сломени ,прегърбени мрачни хора да се движат под тежестта на трупите.Мислех си,Каква глупост,ако искат повече работа,трябва да хранят затворниците.Но те не помислиха никога за това.
Онези,които загубеха съзнание,оставаха там,където се бяха строполили,телата им почерняваха и от студа ставаха на камък.Когато после ги вдигнеха оттам,вкочанените им ръце и крака запазваха позата,в която бяха издъхнали.Ние живите им завиждахме,че са се отървали...???!!!
После дойде пролетта и се посъживихме. Копривата и другата зеленина ,започна да се появява под снега в гората.Ядяхме жаби ,змии,костенурки и полски мишки.
На 5 март 1953 г видяхме,че пазачите носят черни ленти на реверите си.Сталин беше починал.За нас това беше повод за ликуване.Един възрастен човек се разсмя,щом чу новината и се смя като луд през цялото време докато го биеха зверски.След смъртта на Сталин охраняващите бяха станали по-зли.Причината за това беше собствената им несигурност.За тях Сталин беше висше същество,което боготворяха.Ние им станахме жертва.За всичко обвиняваха нас,сякаш ние я бяхме причинили смъртта му......
......
Барака номер 2 беше оградена с бодлива тел.На източната и западната кули имаше денонощна охрана.Близо до входната врата видяхме надпис:"Човек-това звучи гордо" М.Горки. Бях поразен от иронията на този цитат тук,където хиляди хора бяха третирани като животни.Но сами по себе си,думите му носятголяма истина.Божието Слово ни учи,че човекът е венецът на сътворението.Няма по-велико от него по лицето на земята.Странно е,че хора които отказват да приемат Създателя и за които човеците нямат никаква стойност,бяха написали тези думи на стената.
Когато вратат се отвори и влязохме вътре,имаше друг надпис от Горки:" Ако врагът не се предава,той трябва да бъде унищожен"
По него човек можеше да прозре пропастта между теорията и практиката на комунизма.Първия цитат показва усилията на комунистическата теория да създаде земен рай,а другия показва грубата действителност.От една страна човекът е нещо с което трябва да се гордеем,а от друга е враг,който трябва да бъде унищожен.Това им е разликата на комунизма между теория и практика.Комунизмът изисква пълно подчинение и раболепие.Ние оптказахме да се подчиним и станахме най-злите врагове.
Видяхме,че започнаха да копаят затворници от други бригади една яма,която ставаше все по-широка и по-дълбока.После се разбра,че тази яма ще бъде специална за наказаниена дисциплинарната бригада-сиреч нашата.След всичката жестокост,която бях видял и понесъл от себеподобните си,все още се изненадвах,когато сатанинската изобретателност откриваше нови начини за изтезание на ближния.13 години бях свидетел на трагедията в какво низко положение,може да изпадне човек без Бога. В ЧОВЕКА СА ЗАЛОЖЕНИ ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕ ДО ГОЛЕМИ ДУХОВНИ ИСТИНИ,НО ОТ ДРУГА СТРАНА,ТОЙ МОЖЕ ДА ПАДНЕ ДО НАЙ-НИСШЕТО,НАЙ-УНИЗИТЕЛНОТО НИВО.НИКОЕ ЖИВОТНО НЯМА ТАКЪВ ОБХВАТ.САМО ЧОВЕК....(със съкращения)

СЛЕДВА: 9 МЕСЕЦА В ЯМАТА

---------------------------------------------------------------------------
ТАЗИ ПАРТИЯ БСП-БКП НЕ ТРЯБВА ДА Я ИМА.НЕЙНИ КАДРИ НЕ ТРЯБВА ДА ЗАЕМАТ НИКАКВИ РЪКОВОДНИ ПОСТОВЕ В ДЪРЖАВАТА.НИЕ БЪЛГАРИ,ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ПОСТИГНЕМ!!!
ТЕЗИ СЕГАШНИТЕ БСП СА СЪЩИТЕ,ВСЕКИ КОЙТО СЕ ЗАИГРАВА ТЯХ И ИМ ДАВА ПЪЛНОМОЩИЯ И ДОВЕРИЕ ЗА ВЛАСТ Е НЕНОРМАЛЕН ИЛИ ЗАБЛУДЕН И ПРОМИТ МОЗЪК.ДРУГИТЕ СА ТЕЗИ,КОИТО СА ИМАЛИ ИЗГОДА ОТ ТЯХ. ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ,КОИТО СЪГЛАШЕТЕЛСТВАТ С БСП,ЩЕ ВКАРАТ ДУШИТЕ СИ ДИРЕКТНО В АДА,ЗАЩОТО КОМУНИСТИТЕ СА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ И СЛУГИТЕ НА ДЯВОЛА НА ЗЕМЯТА,ЗАЕДНО С АНТИХРИСТИЯНСКИТЕ СЕКТИ И ВСЯКАКВИ ИЗМИСЛЕНИ РЕЛИГИИ НА МЪРТВИ ВЕЧЕ ОСНОВАТЕЛИ.
ТОВА ХОРА ЛИ СА?ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ЛИ СА? ДА ПОСТЪПВАШ ТАКА С ХОРА,КОИТО СА КАТО ТЕБ,ИЛИ ПО-ТОЧНО НЕ СА КАТО ТЕБ,А СА НА МНОГО ВИСОКО НРАВСТВЕНО НИВО И ЗАВИСТТА И ОМРАЗАТА НА КОМУНИСТИТЕ ПОГУБИ ТОЛКОВА УМНИ,СПОСОБНИ,УСПЯВАЩИ,ДОБРИ БЪЛГАРИ.
ПОБЕСНЯВАМ НА МОМЕНТИ,КОГАТО ТРЯБВА ДА ПРЕПРОЧИТАМ КНИГАТА,ПУБЛИКУВАЙКИ Я ТУК.
РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ Я,ДА СЕ ЗНАЕ ОТ МЛАДИТЕ И ДА ТЪРСЯТ ИСТИНАТА САМИ С БОЖИЯТА ПОМОЩ,БЛАГОДАТ И БЛАГОВОЛЕНИЕ!!!!!!!!!!
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ!!!!!!
« Последна редакция: 14 Август 2008, 23:11:24 от Търпелив »
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

ДЕВЕТ МЕСЕЦА В ЯМАТА

Ямата беше дълбока около 3 метра. Стените и за да не ги дълбаем,бяха покрити с наредени едни до други тежки трупи,а таванът беше от дървени дебели греди.Между гредите имаше талпи,а малките цепнатини бяха запълнени с глина.Нямаше откъде да влиза въздух.Нямаше прозорци и никакви отдушници."Вратата" беше един отвор широк 50 см.Това беше единствения отвор за въздух.Чрез вертикални греди и метални прегради,ямата беше разделена на 2 части,с проход между тях.От едната страна имаше единични килии с размер 2.70м на 1.80м,а другата голяма стая дълга 18м и широка 4 метра.
Щом стана готова ни заявиха,че ще ни наказват по нов начин.Всичките 100 души ни изсипаха поединично през дупката върху влажния пясъчен под под ямата.От едната страна на прохода имаше варел с вода за пиене,а от другата още един варел,който служеше за тоалетна на 100 души.Пясъкът беше влажен и студен.В пълния мрак,горещината и задуха,скоро свалихме всички дрехи от себе си,освен бельото и легнахме на хладния пясък,дишайки с усилия поради липсата на въздух.
Там зачакахме смъртта.Отчитахме времето единствено по закуската и вечерята,които бяха от дажба хляб и чорба-водица без нито едно бобено зърно и в количество по-малко и от преди...
... Беше пролет и насъбралата се топлина превърна душната яма в гореща пещ,подгрявана от застоялия,тежък и спарен въздух,с миризма на пот от стоте тела,задъхани в борбата на живот и смърт за поредното вдишване.
След няколко дни,някои от по-възрастните припаднаха.Удряхме по капака,за да ни чуят пазачите.Дойдоха, изнесоха ги навън и когато хората се свестиха и дойдоха на себе си,ги хвърлиха обратно.Аз лежах на пода на ямата,заровил лице дълбоко в пясъка и се опитвах да вдишвам въздуха,останал между песъчинките.
На другия ден хлопахме 3 пъти за да изнасят нашите другари,припаднали от горещината и от липсата на кислород.Беше ясно,че при тези условия,скоро всички ще измрем.Но те нямаше да допуснат да им избягаме така лесно.Трябваше да умрем както искат те,а не както искаме ние.Преместиха ни в едно помещение за наказание,докато работниците направят отдушници в покрива на подземния зандан.Скоро кратката ни почивка свърши и пак ни свалиха в ямата един по един.Сега имахме малко повече въздух,но ние както преди водехме борба за всяко вдишване и трапът отново се напълни със стоновете на 100-те задъхващи се мъже.Стояхме там ден и нощ,в пълен мрак.Всички отслабнахме и заприличахме на бледи сенки.Но нашият труд беше необходим.
В началото на юли започнаха да ни извеждат от тъмницата всяка сутрин,за да запълваме със смет едно езерце.
Когато другите затворници ни видяха да излизаме от ямата като къртици,се уплашиха от вида ни.Те самите изглеждаха много зле,такач е наистина ние трябва да сме изглеждали ужасно.Толкова бяхме отслабнали,че едва няколко лопати смет в количката можехме да носим,но за нас слънцето и свежият въздух бяха благодат.
През юли управата предприе ускорено изграждане на дига край острова.Тези които не можеха да изпълнят нормата ги хвърляха при нас в ямата,макар,че вече беше пълно с грохнали тела.Новите ги слагаха в голямото помещение,а нас 100 души ни натъпкаха в единичните килии...
...Във всяка спарена единична килия бяхме по 17 души,буквално на камара един върху друг.И макар,че живеехме като къртици под земята,гладни и дълбоко под земята,помежду ни имаше изумителен дух на братска обич.
Когато в килия има по 17 души е невъзможно да легнеш.Предложих да го правим на смени.Половината да спим на пода,а другите ще се прилепят до стените,колкото може по-натясно.Така всички успявахме да поспим,макар и с прекъсвания.
Започнаха да ни привикват един по един и да искат от нас да станем доносници.
-------------
----Другарю Попов,решихме да те пуснем от ямата,защото смятаме че за в бъдеще ще бъдеш по-разумен и по склонен към сътрудничество.
Не повярвах на ушите си.Обзе ме надежда,знаейки че ще поставят условие.Никакви мъчения повече,никаква задушна яма си помислих.Тричков продължи:Когато те пуснем искаме да ни дадеш писмен рапортза условията там,при които живеят затворниците и за това което говорят.
Това било значи си помислих...Невиннат а на пръв поглед услуга,трябваше да прикрие онова,което за мен щеше да бъде духовна капитулация.По време на съдебното дирене,бяха успяли да пречупят волята ми за известно време,но ни малко бяха успели да ми промият мозъка или да ме "поправят".
Това беше най-важният избор в живота ми---да приема предложението им и да
 изляза на чист въздух,или да откажа и да остана верен на моя Бог,да запазя доверието на братята си,и навярно да умра в ямата.Друга възможност нямаше и беше въпрос на време.Вече имаше моменти,когато ми причерняваше в ямата--сигурен знак,че не ми достига въздух и че дихателната ми система се руши.
Внезапно Божието Слово дойде при мене:..."...изпитването на вашата вяра,като е по-скъпоценно от златото,което гине,но пак се изпитва чрез огън,да излезе за хвала,слава и почест,когато се яви Исус Христос(
1 посл.Петър 1гл 7)
---Не-- това беше всичко което казах.Приветливото изражение на Тричков изчезна веднага.
---Предупреждавам те.помисли си още малко.Искаш да видиш семейството си нали?
----Вярвам в Господ и му служа.Пастор съм на тези хора.А сега вие искате да докладвам,за всичко което ми казват.Никога не бих го сторил.Правете с това тяло каквото искате.То е само прах и нищо повече.Но от вярата си никога не ще се отрека.
Тричков сви юмруци и изрева: Тогава ще изгниеш в онази дупка!Няма да излезеш оттам!
Тези думи бях ги чувал и преди.Бог ги бе обезсилил веднъж и можеше пак да го направи.
Така отново се озовах в ямата.През август пламна дизентерия.Тя продължи 1 месец и ни направи като скелети.
Не мога да опиша ада,който беше долу в ямата.Хората лежаха като мъртъвци,без да мърдат,с уста отворена за въздух.Ужасната водя от преливащите тенекии беше нетърпима.24 часа в пълен мрак.Ямата се изпълваше със стенания на жадните за още една глътка въздух мъже.Колко можеше да продължи това.Тук долу бяхме вече 6 месеца.Онези ,които изпадаха в безсъзнание, и после неусетно преминаваха в отвъдното---бяха щастливци.
В края на август дойде нов директор на затвора.Очевидно по-ценни бяхме живи отколкото мъртви.
Нуждаеха се от труда ни и започнаха да ни освобождават по няколко наведнъж.Аз излязох на 13 ноември.
В тъмното задушно подземие бях престоял 9 месеца.Само Бог ме запази жив.
Казаното от Тричков не се сбъдна,както и по-рано.Животът и съдбата не зависят от човешките амбиции и предсказания,а от по висша Сила.Господ отвори вратата на ямата.Върнахме се към обикновения затворнически режим...

със съкращения 
следва
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

един Българин

  • Гост

Потресен съм от гадостта и гнусотията, която мазните комунистически свине могат да изсипят върху живота на един човек, "виновен" единствено с Вярата си..
Не че не съм предполагал, не че не съм чел и досега, не че не съм виждал, че комунягите са най-долната, най-мръсната, най-античовешката пасмина от същества, способни на абсолютно всичко в името на пустата власт. Но историята на този достоен Човек, този страдалец, плувал 13 години в блатото на комунистическите екскременти, ме покърти..

И друг път съм го казвал - България ще тръгне напред, когато и най-микроскопичният остатък от комуноидност бъде изритан от какъвто и да било държавен ръководен и административен орган. Като гледам ситуацията у нас в момента, ми се струва, че това може да стане единствено, когато настоящите комунисти, техните синове и сродници измрат. Или се преселят примерно в "братска" Северна Корея..
Но по-сигурно е измирането им..
Нашата задача е да предотвратим(доколкото можем) по-нататъшното разпространение на тази човеконенавистна идеология и практика.
« Последна редакция: 27 Октомври 2008, 13:01:19 от един Българин »
Активен

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

Лека полека условията започнаха да се подобряват.Побоите и физическите мъчения се разредиха,но усилията за "промиване на мозъци" се увеличиха.Сега се наблягаше на психологическия тормоз...
...Един ден забелязах,че Стоил,човекът,който спеше до мене държи нещо в ръцете си.Късаше страници от книжката,която държеше,за да си свие цигара.С удивление видях,че това беше Новият Завет.Намерил го в една от кофите за боклук. Не бях виждал Светото писание цели 5 години.Поисках да я взема,но той отказа и се получи спор.
---Стоиле,ще ти дам всичките си пари за книгата.
Разрешаваше се да имаме някакви пари,за да си купуваме по нещо от лавката.Стоил засия.
----Пасторе,щом толкова искаш,вземи я!!!
И аз я взех!Божието Слово!Заридах пред мъжете,а те обърнаха глави ,за да не ме смущават...
Отдадох живота си на Бога през 1926г. Оттогава до деня в който ме арестуваха,Божието Слово ме е съпровождало неотлъчнно и всекидневно.Ако Стоил беше поискал ръката ми или крака ми,щях да му ги дам.Ето това беше за мене Словото Господне тогава и сега.Разбира се през целия си живот като християнин бях чел Словото и знаех стихове и по-дълги пасажи,но след преживените мъчения и побоите и дългия период на раздяла от Божието Слово,бях забравил някои части.
Знаех,че няма за дълго да задържа Новия Завет. Пазачите щяха да го намерят и унищожат.Затова всеки ден го криех на различни места,в полето,сламата.Правех дупки и слагах знак,после го изравях и го четях.....
                                            ...ЗАПОМНЯМ НАИЗУСТ 47 глави
Най-напред запомних 1 посл.на Петър,после Ефесяните,1 посл.на Йоан,Евангелие на Йоан,Послание към римляните и др.Общо 47 глави.
През следващите години Бог благославяше работата ми в затвора с богата духовна жътва,а аз използвах тези въможности за да помагам на хората.Беше особено опасна работа,тъй като никога не знаех,кои са доносниците сред нас.Чудех се как да разреша този проблем.Ако станех предпазлив,тогава хората щяха да усетят че се боя и влиянието ми като християнин щеше да пострада.Тогава реших,че в края на краищата и доносниците имат нужда от Божието Слово,пък ако ще да говорят после.
Много пъти ме викаха в кабинета на директора на затвора и ми казваха:
-----------Попов,известно ни е,че извършваш тайни Богослужения в килията си.Ние знаем за това.Кога най-после ще се вразумиш?....

.......Затворническ ият телеграф представляваше грубо подобие на Морзовата азбука.Едно почукване по стената за буквата "а" , 2 за "б" , 3 за "в" и т.н. Докато кажеш нещо с буквата "я" минаваше много време,но вършеше работа.
Използвах този "телеграф" за проповеди по стените с почукване.Много хора,с които никога не се срещнах,ми казваха чрез този "телеграф",че са получили нови сили и вяра в Бога.
Прославям Го за Това!!!!!!!!!

(СЛЕДВА)
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

От 2 месеца у нас нямам компютър и ще плащам интернет до юни месец,без да имам компютър-хахаха.Опитах да разваля договора-не можело,нямало как.Е,какво да се прави.
Мисълта ми е за тая тема,имах голямото желание максимално да публикувам книгата,но няма да имам скоро възможност.Когато влизам в някой клуб,както сега,използвам времето максимално и не искам да се концентрирам само върху преписването,което знаете става ръчно.
Но пък основната цел като че ли е постигната.Да покаже на доста хора същността на комунистическите полухора и изроди,които за пари, власт са готови да изтрепят всеки изпречил се на пътя им.
Това,което ще направя е да преразкажа накратко докрая съдържанието на книгата.Ще се постарая да е скоро.
При желание мисля,че все още е възможно книгата да се намери.
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много
Проповядване на Божието Слово в затвора
« Отговор #27 -: 07 Март 2009, 00:12:40 »

От затвора във Варна:

Едно неприятно нововъведение във Варна бяха честите пропагандни лекции.Имаше "вълнуващи" заглавия като История на КПСС и История на БКП.
Даваха ни комунистически вестници и отбелязваха кои части да прочетем.Четях всичко друго освен тях.Веднъж прочетохме,че делегация на БКП посетила Китай.Говореше се за тамошното отглеждане на ориз.Там комунистите имали такъв необикновено едър ориз,че жънели по 50 кг на квадратен метър.Изчислих с един приятел,че ако изсипем този ориз върху 1 кв.м ще се получи слой 15 см.Прочетох това откритие в пълното с народ помещение и всички се заляха от смях с изключение на един.Тогава разбрахме кой е местния доносник.
Избухна Унгарската революция,която скоро се превърна в кървава баня.Комунистите се страхуваха,че революцията може да стигне и до България и престанаха да освобождават,арестите и процесите продължиха и махалото се люшна назад.Така мимолетната надежда за по-добър живот погина в кръвта и погрома на Унгарската революция.
След известно време около 80 човека ни преместиха в затвора в Стара Загора.
...
Веднъж един от затворниците-католически свещеник ми каза,че в библиотеката имало стара Библия-това беше невероятно-Библия в комунистическа библиотека.Очевидно управата на затвора нямаше представа,че Тя е там.Втурнах се и се мъчех да не изглеждам развълнуван,докато я носех към килията.
Задържах я няколко седмици.Всички в килията започнаха да я четат,после дойде ред на затворниците от съседните килии.Подавахме я през решетките от една килия в друга.Тези мъже поглъщаха Светото Писание.
Тя премина през безброй ръце.
Разбира се ,накрая новината достигна директора на затвора и той побесня.
...
Смехът беше жизнено важен за затворниците и аз правех всичко възможно за да запазя чуството си за хумор,както и вярата си в бъдещето.Първия знак,че човек започва да полудява е когато престане да се смее.
Случеше ли се това,всички затворнициотделяха много време,за да върнат човека в нормалното му състояние.
Без смях в затвора щяхме да полудеем.
В Стара Загора намерих ново паство от арестувани наскоро младежи.Цяла нощ се молих-Боже помогни ми да стигна до тези мъже.Покажи ми пътя.И понеже бяхме под наблюдение,трябваше да намеря начин да ги уча тайно на Божието Слово.И тогава Всевишният ми показа отговора.
Знаех добре английски от годините когато учех в Англия.Всекид ен имахме по 90 мин за занимания.Защо да не ги използвам?
Започнах да говоря само на английски за Библията и за Словото Божие.Пазачите не говореха английски и щом се приближаваха,само свиваха рамене и отминаваха.Словото Божие завладя много хора.Когато директорът попитал с какво се занимавам,му казали,че преподавам английски.Той казал-щом така иска нека си пилее времето.
Започнаха да посвещават шепнешком и други в Евангелието и се преподаваше и в килиите.Нощем хората стояха будни и разговаряха за Библията и Бога.Господ стана тема номер едно в късните нощни разговори.Топло чуство на братство и любов преминаваше от килия в килия.Как ликуваше сърцето ми,когато виждах влиянието на Господното Слово върху затворниците.Някои разбира се не се промениха,но при други промяната се забелязваше действително.
...Веднъж ме потърси човек от тайната милиция.Това беше същия ден когато де Гол дойде на власт във Франция.Разговаряхм е близо 2 часа,знаел големи подробности за мене и за другите пастори.Може би е бил вярващ или е имал вярващи роднини.Заговори ми за религия,но много внимаваше щом станеше дума за Бог.Аз не очаквах да излезе нещо добро от това,защото си беше от тайната милиция.
Неясно защо ме попита: Попов,вярваш ли че де Гол ще спечели?
---Не само вярвам,ами мисля,че вече го е направил.
Едва не ме удари.Сякаш идването на власт на де Гол зависеше от отговора ми.
---Бог ли ти разкри това?
----Не,прочетох го във вашите вестници,които ни принуждавате да четем--не се сдържах и се изсмях.
...След време когато руснаците били изпратили Гагарин в орбита -той никъде не срещнал Бога --и на разпит им казах-Такъв Бог какъвто е търсил Гагарин да види с очи не съществува.Аз вярвам,че има Бог,Който е ДУХ и ИСТИНА,и Който никога няма да бъде открит с ракети.
Това вбеси офицера.
.....
със съкращения
следва...
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

Намерих в интернет откъси от една друга книга,която също притежавам,и мислех да я преписвам тук,защото е по същата тема-КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЗАТВОРИ И ЛАГЕРИ:
а книгата "Изтезаван заради вярата си" -не съм се отказал да я преписвам,но освен време,ми липсва и интернет у нас,така че когато мога ще го направя.

----------------------------------------
През погледа на една жертва

П-р Митко Матеев

Пастор Митко Матеев е роден на 11 януари 1909 в Горна Митрополия. Като строителен работник посещава частната вечерна гимназия на д-р Гаврийски и се дипломира в Трета мъжка гимназия. През есента на 1926 заминава да следва в Германия и става студент в евангелската богословска семинария във Вернигероде. През 1927 продължава следването си в Рига, Латвия, в протестантската висша семинария. През 1928 се завръща в Германия, за да завърши богословското си образование във Виденест през 1930. След следването и дипломирането си през 1931 пастор Митко Матеев се завръща в България и служи в евангелска баптистка църква в Горна Митрополия и София. Само за 5 години, до средата на 1935 п-р Матеев организира духовната и социална работа на 26 църковни общества.

До арестуването му от Държавна сигурност и началото на репресиите и процесите срещу евангелските християни (1948), Митко Матеев е пастор в евангелска баптистка църква в София на ул. Осогово 63. П-р Матеев лежи в затвори и концентрационни лагери заедно с други бележити български общественици, политици и духовни лидери на трите християнски клона у нас. Освободен през 1961 той остава под наблюдение и контрол на ДС, без право на нормална работа, заклеймен като враг на народа и комунистическата държава.

През есента на 1971 той успява да премине нелегално през границата и след много перипетии се озовава във Виена. Като емигрант Митко Матеев не спира да информира западната общественост за репресиите и действителността в България. 1972 започва да води сказки и информационни лекции в университети, църкви и пише в различни медии за режима в България. 1973 на немски език издава първата си книга “С Исус в Дяволската килия” със свидетелства за процесите над евангелските пастори и католическите свещеници, с първоначален 30 000 тираж книгата намира голям отзвук на немскоезичния литературен пазар. 1974 излиза втората му книга “Терорът в Червения рай”, с много повече факти и документи на холандски език. Всички средства от изданията и дарения пастор Матеев събира в специален фонд за подпомагане на Преследваната Църква зад Желязната завеса - чрез канали се доставят Библии, помага се на семейства на затворени и убити християни от трите деноминации в България. От 1977 п-р Матеев живее в Канада, където издава през 1980 първата си книга на английски език “Документи от мрака”. Тя се преиздава в Канада и се издава и в САЩ. До 1988 издава и други книги на английски и руски език за репресиите над Църквата в Бъглария и над християни в други комунистически държави, за които събира документи и свидетелства от емигрирали жертви и близки на жертви.

Комунистическият режим бе изправен пред голяма дилема. Религиозни мотиви не можеха директно да се използват, за да ни изправят пред съда и осъдят. Народното мнение в и извън страната щеше да го формулира като религиозно преследване. Затова обвиненията трябваше да бъдат от криминален характер като шпионаж, заговор против държавата, контрабанда, тайна връзка с империалистическите сили и пр. Всякакви методи на изтезания и заплахи бяха използвани, за да позволят на правителството да играе тази дяволска игра с нас и със света.

Използвайки варварски за 20-ти век средства, те приложиха всичко възможно и успяха да сломят нашите характери и воля. Под ръководството на престъпника - министър на вътрешните работи Антон Югов, група от мъчители-садисти, водена от Стефан Богданов, началник на ДС, препарираха 15-те водещи евангелски пастори за тяхната игра в ужасно инсцениран процес.

Единичните килии, в които ни натикаха, бяха влажни и пълни с въшки и дървеници. След няколко дни посред нощ се отвори с трясък желязната врата на килията. Чух заповедта на двама агенти в цивилно облекло: „Излизай!”. Едва прекрачил прага на килията, получих страшни удари с гумени палки по главата.

Откараха ме в един от коридорите на затвора. Там ме обърнаха с лице към стената на около 70 сантиметра отдалечен и ме заставиха да опра стената с двата си показалеца. Зад мен почнаха да се движат с гумените си палки в ръце двамата агенти. След доста дълго време започнах да отпускам ръцете си надолу и да мърдам изморените си крака, като същевременно заявих, че не мога вече да издържам в това напрегнато положение. Едва казал тези думи, получих страшни удари по главата и ругатни. Независимо от нанесените удари и хули, аз ги молех да ме отведат до клозета поради моята естествена нужда. В отговор на тази молба агентите-садисти започнаха още по-силно да ме бият и с ритници в гърба ме повалиха на циментовия под, продължавайки да ме ритат, бият и ругаят. Не можах да издържа и се изходих и уринирах в собствените си дрехи. Явно е, че в едно такова състояние засмърдях. Садистите обаче продължиха да ме бият и ругаят. Най-после заповядаха да ставам. Така усмърдял се, бях натикан обратно в килията.

Не съм в състояние да опиша ужаса и трагедията, прекарани в такова положение цели три денонощия, без да ми дадат възможност да отида до клозетите. На следвашия ден ме обковаха в белезници и цели седем денонощия не отвориха вратите и не ми дадоха отново възможност да отида до клозетите.

Почти полуумен, обезобразен, лежащ в собствената си мръсотия, с подути ръце и крака, не ми оставаше нищо друго, освен да крещя да ми освободят ръцете и да ме отведат до клозетите. Ченгетата, слуги на комунистическата диктатура отвориха изведнъж килийната врата. С най-мръсни думи и бой ме откараха в клозета. Развързаха ми ръцете и ми заповядаха да съблека усмърделите си дрехи. Без да ми позволят да се измия. Гол ме откараха обратно в смрадливата килия. След това ми донесоха ‘затворническо” облекло и заповядаха да го облека мръсен.

След една „почивка” от два дни на дажба 200 грама сух плесенясал хляб и едно канченце замърсена солена вода, на третия ден ме откараха в една голяма полутъмна стая. Там седяха четирима души в цивилно облекло. Те ми заявиха, че са следователи и че са дошли да помогнат в следствието. Подадоха ми приготвено от тях на пишеща машина „самопризнание за шпионаж и предателство в полза на западните сили”. Те даже ме съветваха веднага да подпиша това “самопризнание”, за да ми се облекчи положението. Обещаха ми, че веднага ще бъда пуснат на свобода… Каква гавра! Това бе едва началото на трагикомедията на българския пасторски процес.

http://www.point-of-view.org/?p=284
------------------------------------------------------------------
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 319
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13186
  • в политиката и един мандат им е много

След като не подписах това приготвено от тях „самопризнание”, агентите кръвожадни комунисти ме откараха с бой и ритници обратно в смрадливата килия. Малко след това се отвориха вратите и други нови агенти на ДС влязоха. Те ме вързаха с краката нагоре за железните решетки на малкото килиено прозорче и със силен трясък затвориха вратата. От всички килии на този адски трети етаж се чуваха страшни стенания, викове и писъци. Спомням си, че и аз, висящ, бях започнал да ридая и да викам, колкото ми глас държеше. За да заглушат страшния рев и писъците на жертвите си, кръвожадните комунисти бяха докарали в двора на затвора силни дизелови мотори и ги бяха оставили да бръмчат мощно продължително. Колко време съм ридал и крещял, виснат с главата надолу, не си спомням. Възможно е да съм бил вече в безсъзнание, защото когато дойдох на себе си, се намирах на мръсния под на клозет, където ме заливаха с леденостудена вода, за да се свестя.

Този род издевателство и садизъм продължи пет денонощия. Тук е необходимо да отбележа, че при всяко завързване с краката нагоре слушах монотонен глас от инсталирания в един от ъглите на тавана високоговорител: „аз съм шпионин…, аз съм измамник и предател…”, докато припадах, висейки, в безсъзнание.

След това петдневно мъчение и издевателство ме отведоха в изящно обзаведена канцелария на началника на трагикомедията - Стефан Богданов. Там стояха главните лакеи на московската диктатура: министърът на вътрешните работи Антон Югов, Георги Чанков, Георги Тасев, Васил Гаврилов, Петър Петров и Цветко Анев. Тези ми поставиха ултиматум веднага да се призная за шпионин и предател в полза на западните велики сили, иначе няма да излезна от затвора жив. Реагирах най-енергично, заявявайки им, че не съм шпионин и предател, но въпреки това е дадено нареждане да ме арестуват и подложат на тези издевателства и садизъм. Антон Югов стана от стола си, изруга ме най-вулгарно и ми забрани да говоря. Обърна се към Стефан Богданов и му заповяда: „незабавно го отведи в килията му и го научи как да се държи пред министъра на вътрешните работи”.

Жестокостите продължиха с още по-голям садизъм и издевателства. В следващата нощ се отвори тежката врата и садистите от Държавна сигурност заповядаха отново: „Излизай!”. Едвам прекрачил прага на килията, ме нападнаха и почнаха да ми нанасят тежки удари по главата. Натикаха ме в една голяма стая, където на разстояние около 35-40 сантиметра от стената бяха поставени грамадни тежки маси, на които имаше дълги, плътни дървени летви. Блъснаха ме между стената и масите. Поставиха ми ръцете под летвите, така че пръстите ми да бъдат във въздуха и силно притиснаха летвите върху ръцете ми и ги завързаха. От силни болки започнах да рева и да викам. За да ме заставят да млъкна, насочиха срещу мен гумен маркуч и пуснаха силна струя вода. Малко след това влязоха още няколко садисти, приближиха се до пръстите ми и започнаха да забиват в живеца под ноктите ми дълги, тънки струнени игли. Свестиха ме със студена вода и ме откараха в килията. Този вид издевателство и садизъм бе проведен три пъти над мен, като третия път Богданов лично забиваше иглите.

Няколко дни след тези мъчения бах откаран в канцеларията на Богданов. Там имаше трима души „следователи”, както ми каза Богданов, като същевремнно ме предупреди, че ще дойдат и “другари” от съда, за да се завърши следствието ми. Също ме предупреди, че е крайно време да подпиша самопризнания за шпионаж и предателство… Още незавършил предупрежденията си, аз понечих най-енергично да протестирам пред него срещу тези техни фантастични обвинения и срещу адските издевателства и садизъм, провеждани над мен. С пистолет в ръка, насочен срещу мен, Богданов ми забрани да говоря повече и заяви, че ако и пред “другарите от съда” си позволя да протестирам, то той ще нареди да бъда „възнаграден” със специална възпитателна дажба… В този момент в канцеларията му влязоха Антон Югов, Георги Чанков, Цветко Анев, Георги Тасев и държавният адвокат Тодор Цаков.

Антон Югов към Стефан Богданов: „Готово ли е всичко за приключване на следствието?”, Богданов: „Нека другарят адвокат му прочете самопризнанието и да се подпише, всичко е готово.” Адвокатът прочете приготвеното от него на пишеща машина “самопризнание”: „Аз…”Х”, се признавам за виновен в това, че след Втората световна война до моето арестуване от следствените власти бях шпионин, предател и изменник на родината в полза на Америка, Англия и Франция…”. „Това не е вярно! Това е ваша клевета и лъжливо обвинение срещу мен. Никога не съм бил шпионин и…” - възразих аз. Адвокатът ми заяви: „Вие знаете, че аз съм държавен адвокат. Ще Ви дадем три седмици време, за си помислите и признаете вината!” Хората от съда, за които Богданов ме бе предупредил, и държавният адвокат станаха и напуснаха канцеларията му. Богданов даде веднага нареждане на агентите си да ме откарат в килията…

Изнемощял и гладен се проснах на циментовия под в килията полумъртъв. Колко време съм лежал или спал в полусъзнание, даже и днес не съм в състояние да кажа. Спомням си само, че когато дойдох на себе си, се намирах проснат в клозета, обливан с леденостудена вода… Садизмът, гаврата и издевателствата на кръвожадните слуги на диктатурата продължиха. Извратените умове на тези агенти на ДС с всеки изминат ден измисляха все нови и нови варварски мъчителни методи. В продължение на един месец всяка нощ извеждаха по двама от нас и ни хвърляха на циментовия под в клозетите.

Там ни събличаха голи и ни обръщаха с гръб на цимента. Разпъваха ни ръцете и краката и ги завързваха на колове, забити в дупки на циментовия под. После няколко садисти идваха един след друг да уринират и да се изхождат върху нас. Със своя садизъм и издевателства извратените умове на тези престъпници стигнаха дотам, че ме хвърлиха жив на едри плъхове, за да ме гризат. Няколко нощи подред ме извличаха от килията, събличайки ме гол и през една дупка на големите циментови тръби за изтичане на градските мръсотии ме хвърляха вътре в тях. В тези мръсотии се намираха голямо количество едри водни плъхове. Същите веднага налитаха на живо месо, да ми гризат краката и плътта. С последни усилия, цапайки в мръсотията се браних от плъховете. Страшно ревях и крещях, по някое време садистите ми подхвърляха дървени летви. Излязъл от тази дупка, садистите с железни вили ме бодяха и натикваха да „се измия” в клозетите. С последни усилия се задържах над клозетните дупки и с едва течаща вода от един малък маркуч се „измивах”. Едва държейки се на крака, падах на циментовия под. Садистите ‘следователи” с ругатни и ритници ме караха да ставам и с железните вили ме тикаха обратно в килията. Хвърляха ми затворническото облекло, донасяха ми мизерната дажба плесенясъл хляб и замърсена солена вода.

След няколко дни, вече през деня, вратата се отвори и пред мен застанаха двама души в бели престилки, „лекари”, за да ми бият инжекции. Какви инжекции са ми били тези ‘лекари” нямам представа. Спомням си обаче, че след съвсем кратко време изпадах в безсъзнание. Когато идвах в съзнание, се намирах в клозетите на циментовия под, заливан със студена вода. След което пак ме натикваха в килията.

След една седмица „почивка”, оставен на прословутата дажба 200 грама плесенясъл хляб и смърдяща солена вода, пак ме отведоха при Богданов в неговата канцелария. Там седяха трима души. Единият от тях ми прочете пак написан „образец на самопризнание” и ми предложи да го подпиша, като Богданов добави: „Ако такова признание беше подписал още в самото начало на твоето задържане, щеше да си вече свободен.”

С последни усилия станах прав и му отговорих: “Всичко, което правите срещу нас, евангелските пастори, е ваша измислица, фалшификация и нагла лъжа. Ние никога не сме били шпиони.” Като кръвожадни зверове, като безумни животни, скочиха Богданов и неговите помощници и с удари по главата и ритници в стомаха ме повалиха на пода и ме биха до самозабрава. В такова пребито състояние, полужив, ме завлякоха в килията и ме хвърлиха на циментовия под.

Тъй като не бях пушач, агентите упражниха над мен и следния метод. Повече от седмица ме държаха гладен в килията, не ми даваха и мизерната дажба, биеха ме и ми оставяха на 24 часа по една кутия цигари и кибрит и ме наблюдаваха какво ще правя. Една нощ, след като бяха спрели опита с цигарите, понеже не видяха резултат, чух жестокия глас на едно от ченгетата: „Излизай!”. Откараха ме долу в затворническата кухня, където на печките се намираха две големи тенджери, пълни с преварени яйца в гореща вода. Взеха две и ми сложиха по едно под мишниците, като с голяма сила ми притиснаха ръцете към хълбоците. От жестоката болка припаднах. Свестих се захвърлен на пода на килията ми.

След две денонощия пак се отвори тежката желязна врата със силен трясък и чух зловещ вик на садистите: “Излизай!”… Откараха ме в мазето в едно „специално помещение”. В една от стените бяха вградени карцери с малки врати, във вътрешността на тези карцери се показваха остри пирони. Съблякоха ме гол и ме блъснаха в един от тези пиронени карцери. На вратата имаше малка дупка, през която можеше да се диша. Обкръжен от острите пирони, не можех да помръдна, за да не се нанижа на тях. Разстоянието между пироните и тялото ми едва ли имаше и два сантиметра.

Нямам думи да опиша страданието и ужаса, изживяни в този карцер… Колко време са ме държали там не мога да определя. Помня само, че когато садистите отвориха вратата, се строполих полумъртъв на циментовия под. По едно време почувствах силни ритници в хълбока за „свестяване” и страшни викове и ругатни: „Ставай, изменник! Предател! Сега ще ти изпием кръвчицата!”… Ето защо ги наричам „кръвожадни комунисти”.

Отново ме завлякоха във влажна и пълна с въшки и дървеници килия. Отново на мизерната дажба от 200 грама плесенясъл хляб и замърсена солена вода. В една дъждовна нощ се отвори тежката врата и чух гласа на един от агентите: „Излизай!” Едвам прекрачил прага на килията се озовах пред двама садисти с железни вили, които ме бутаха и прекараха през мазето, те ме изведоха в задния двор на затвора. Поставиха ме на разстояние около два метра от високите каменни стени. Там бяха нарисувани с бели черти нещо като стълби и на тях малки човешки фигури, които уж се катерят и изкачват по стълбите. На недалеко разстояние зад мен бяха няколко души от така наречената вътрешна охрана. Един от тях излезе пред мен и ме запита: „Какво виждаш нарисувано на каменния зид?”. „Стълба и на нея малка човешка фигура”, му отговорих аз. „Браво! Ей сега ще те освободим да си отидеш вкъщи!”, каза той. От средата на охраната излезе с шмайзер в ръка най-високият от тях (по-късно научих, че прякорът му е „Чичето”). Той ми заповяда: „Напред към стената! Изкачавай се по стълбите и бягай! Бягай, отивай си вкъщи!”… Всеки разумен човек разбира каква кошмарна подигравка е това. Аз не се помръднах от мястото ми да се „изкачвам”. Охраната се нахвърли върху ми със силни юмручни удари по главата и ритници в хълбоците, проснаха ме на земята и ме биха почти до смърт. Завлякоха ме полумъртъв в килията, след това - пак на „почивка” на мизерната дневна дажба.

Извратените, вулгарни слуги на московската диктатура в България не се спираха пред нищо.

На 1 януари 1949 година сътрудниците на Богданов отвориха с трясък желязната врата на килията ми и извикаха: “Хайде, ставай, излизай, шпионин!”. Беше вече решено - да ме вкарат в специален карцер - Дяволската килия - циментова стая със специални съоръжения и водни тръби, монитирани на тавана, от които капеше леденостудена вода. Пред вратата на същата стоеше вече самият Богданов с двама негови колеги, комунисти от Москва. Той държеше отново в ръката си приготвеното „самопризнание”, написано от служителите на пишеща машина. Подаде ми писалката си да подпиша и ми каза: „Даваме ти последна възможност да подпишеш самопризнанието, иначе ще полудееш тук и ще умреш в тази килия.” „Г-н Богданов, Вие знаете вече, че не приемам да се подпиша за деяния, които никога не съм извършил. Г-н Богданов, и Вие сте човек, и Вие имате съвест…” - опитвах се да му кажа още нещо, но той заповяда веднага на сътрудниците си да ме съблекат гол и да ме натикат в Дяволската килия и изчезна с двамата си съветски колеги. За мъките и ужасите, прекарани в тази килия нямам сили и подходящи думи, за да ги опиша… Само колегите, пасторите Васил Зяпков, Никола Михайлов, Йончо Дрянов и Янко Иванов, които също минаха оттам, знаят какво беше… По-късно пастор Васил Зяпков ми каза: „Митко, това, което преживях в Дяволската килия, беше най-страшното нещо…”…

Из: Матеев, Митко. На Словото Ти уповах. 1993, София.

October 5, 2006

http://www.point-of-view.org/?p=284

« Последна редакция: 12 Май 2009, 14:02:47 от Търпелив »
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.