Вестник АТАКА

31 Октомври 2014, 13:01:21
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгубил си активационния е-мейл?

Радио Атака

Автор Тема: Истинската история на българите и България  (Прочетена 1657 пъти)

Истината

  • Гост

ТРАКИ И ДРУИДИ

Друидите са считани за най-справедливите хора, на тях се възлага решаването не само на обикновени спорове, но и на това дали да се започне война с някого... Те  вярват, че човешката душа е безсмъртна, а вселената вечна....Страбон, География, V-4.

От древността до днес мистериозните келтски свещеници събуждат интереса на много хора. Мненията за друидите са различни. Плиний ги нарича даровити лечители и пророци, Дион ги определя като незаменими царски съветници, а други като Тацит и Лукан вярват, че галските духовници са отговорни за оплискани с кръв олтари и безбройни човешки жертвоприношения. Според Цезар обучението на келтските жреци е траело повече от двадесет години и e изисквало огромна дисциплина, било е забранено получените знания да се записват. Предания, рецепти, лечебни билки и  закони е трябвало да бъдат запаметени до най-малката подробност. Фактически друидите са били живата библиотека на келтите. В свещени гори са се организирали събирания на религиозната общност и са се извършвали особени ритуали. Често са били жертвани бикове, може би да се символизира смъртта на на примитивната сила и трансформацията й в духовна.

След завземането на Галия от Цезар за известно време келтската религия е била толерирана, но по времето на императорите Тиберий и Клавдий се започва жестоко преследване на друидите, което довежда  до изчезването на това древно учение от земите на Франция и Южна Британия. Благодарение на изолираноста си Ирландия успява да съхрани друидизма още няколко века до идването на  християнството, чийто ревностен разпространител е Свети Патрик.  През Късното Средновековие интереса към отдавна отмрелия друидизъм е събуден отново и с времето привържениците стават все повече. След време, през 1781 г. Хенри Хърл основава окултискката организация “Древнодруидски Орден”. Дори и в настоящем почитатели на келтското езичество се събират на Примроуз Хил в Лондон, за да извършат ( както те си мислят)  стари ритуали. Разбира се това е само жалка пародия на действията на галските свещеници проповядващи любов и уважение към хора и природа. Новите “друиди” са всъщност опасни окултисти, способни да оплетат в мрежите си хиляди наивници.

Идеалите на древната религия са отдавна забравени, както и истинския й произход. Днес почти всеки свързва друидизма предимно с Ирландия, но корените на учението са намират на няколко хиляди километра на изток от Британските острови. В сърцето на Балканите ( Тракия и Скития), а не в Западна Европа е положено началото на  тази възвишена и благородна вяра. Херодот споменава за свърхестествените способности на скитските мъдреци Абарис и Анахарзис. А Хиполит свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата. Техните роднини мизите ( наречани след време българи) са будели възхищението на римляни и гърци със своята духовна чистота и доброта. Мизите са вярвали, че е грях да се убие сътворено от бога създание и са се хранели с млеко, плодове и зеленчуци. Сред това древно тракийско племе е съществувала  особена религиозна общност, която се е откъсвала от всичко светско, като участниците са се обричали на безбрачие. Страбон казва, че тези хора са наричани ктисти. Всъщност ктисти е гърцизирания вариант на българското прилагателно чисти. Понеже гърците не могат да произнесат ч, те го заменят с кт. Така чисти ( свети ) става ктисти. Мизийските свещенници са фактически и първите друиди. Вярата им е оформена от обожествения Дионис. По-късно Орфей допълва учението със своите методи на лечение на душата с музика. Типичните тракийски ритуали с песни и музика са наречени пейан. Това е всъщност  българската дума пеене. Наистина песента може да освободи чувства и да накара човек да се чувства по-добре. Ритмичното повтаряне на особени думи отключва  определени зони в човешкото подсъзнание, а това води до нов мироглед. Страхът, завистта и неспокойствието  изчезват, а за сметка на това се появяват много по-добро самочувствие и настроение. Получава се духовно прераждане. Още в дълбока древност дедите ни са знаели, че човекът е психо-соматично същество, т.е. тялото и духа са свързани. Пази двете чисти и ще останеш здрав!

Моралната извисеност на траките е спомогнала за това много народи да преминат доброволно под властта им. Не може да се командва единствено със силата на копието и меча, няма ли заслужено уважение към господаря поданниците рано, или късно възстават.

Чрез  своите далечни походи траките пренасят вярата си в различни части на света. В Галия и Британските острови тряхната религия намира плодородна почва и се радва на голям успех.  Вече бе споменато, че според Хиполит идеите на гетския Залмоксис са станали основа  на друидизма. Съществуват обаче и други свидетелства за ранен контакт между траки и келти. Страбон споменава за култ към Дионис в Галия, като описва с подробности дори ритуалите на вакханките. В ирландските летописи ( Левор Гавала Еирен) се говори за няколко нашествия от Източна Европа. Зад пристигането на Партолон се крие явно похода на илирийското племе партини, съседи на пеоните. Немед идва от Скития ( Северна България, Румъния, Украйна). За болгите се казва, че родната им земя е Гърция, но трябва да бъде отбелязано, че според Херодот в дълбока древност цяла Елада е била населявана от варвари. Това са траки и пеласги разбира се. Най-старото име на Гърция е Пеласгия. Да не забравяме и, че Херодотовия разказ за прогонването на пеласгите  от Атика е поразително сходен с ирландската легенда за прогонването на болгите от  Гърция ( Пеласгия) и пристигането им в Ирландия.

Част от болгите, наречени още белги се заселва в Галия и става доминантна група там. За тях Цезар казва, че са най-смелите от всички келти и до негово време не са се поддали на римско влияние. В битката с тяхно племе той с удивление и страхопочитание установява как те се сражават до последния човек.

Не само исторически извори, но също и археологически находки свързват Тракия, Галия и Британските острови, което показва, че древните легенди почиват на реалност. Тракийските оръжия и украшения от Бронзовата Епоха са идентични на тези от Ирландия и Галия.В Желязната Епоха има нови тракийски преселения към Средна и Западна Европа. Днес се признава макар и неохотно, че Халщатската цивилизация, на галите е създадена от трако-кимерийци, които преди време бяха наричани от келтолозите нашественици от изток. Ако в Бровзовата епоха се е касаело за миграции на хиляда-две хиляди човека, то в Желязната епоха може да се говори за преселване на десетки хиляди души от земите на България, Сърбия, Румъния, Украйна и Русия към древна Франция. Неминуемо местното население на Галия е било силно повлияно от източноевропейските народи. По-силния винаги налага културата си.Това обяснява защо много от названията на келтските божества са лесно обясними на български и други сродни езици:

1. Алаунос е божество на слънчевата светлина, името му е свързано с нашата дума ален, сръбската алан и руската алены ( червен).
2. Беисириса е друг бог на светлината. Беисириса отговаря на нашата дума бисер, чието първично значение е светло, сияйно.
3. Белен е върховния галски слънчев бог. Той е и тракийския Белен, чието име е обяснимо с трако-пеласгийската ( и общославянска) дума бел-бял.
4.Ветерус е бог на вятъра, неговото име не се нуждае от коментар.
5.Ворокиос е бог-лечител. Името му е обяснимо със старобългарските думи врачъ-лекар, врачевати-лекувам, врачба-лечение, врачилие-лекарство.
6.Медуна е галската богиня на меда.
7. Могон е бог, чието име е обяснимо със старобългарската дума могонщ- могъщ.
8. Оцелус е бог-лечител, нашите глаголи оцелявам, изцелявам обясняват смисъла на името му.
9.Смертриус е бог на войната, неговото име е свързано с общославянската дума смерт- смърт.
10.Рудиан е бог на войната, името му значи кървавия и е свързано със староруската дума руда-кръв.

Дори названието друид е лесно обяснимо с помощта на български думи.

Келтските свещеници са били известни с пословичните си мъдрост и знания.

Друид идва от галската дума дерко- око. Друиди означава виждащи, зрящи, знаещи. Видя, виждам означава и зная, това е и значението на старобългарския глагол ведети. Старобългарската дума  ведь означава знание, мъдрост. Галската дерко-око е свързана с нашите диалектни думи дзря- зря, гледам и дзъркел- око.

Галските жреци са считали определени растения за свещени и са вярвали в лечебната им сила. Галската дума за свещено растение на е биле, а това е название, което отговаря стопроцентово на нашата дума биле, билка- лечебно растение. 

Въпреки териториалната си отдалеченост галския език е невероятно близък до българския. Галските думи: море, дерво, бел, седлон, бриос, биту, декс, три, яро, йоркос, люто, татос, влатос звучат като диалектни варианти на българските: море, дърво, бял, седло, бърз, битъ-бит, десен, три, ярка, яре, люто, тате, власт-владетел...

Трябва да се отбележи също и, че галските благородничеки имена съдържат наставката мар, като пример могат да бъдат посочени Сегомар, Нертомар, Индитиомар. Същата частица мар присъства в тракийските лични имена Карсимар и Беримар, които не са нищо друго освен древния вариант на българските лични имена Красимир и  Беримир.

Важна подробност е и приликата на келтските и българските термини от областта на бита и селското стопанство. Галските думи секо, аратро, арат, неска, секно, реиго, серо, седлон отговарят на нашите сека, орало, ратай (орач), нишка, сукно, верига, сърп, седло. Старобългарският метод на съхраняване на житото в ями и типичен и за земите на галските белги (болги).

Тракийският ( и разбира се старобългарски) погребален ритуал с жертване на кон се среща и сред галската аристокрация. Произхода на този древен обичай са Балканите.

От представените тук данни може да се заключи, че в дълбока древност племена обитаващи Източна Европа са мигрирали към Галия и Британските острови. Там, благодарение на силата и на високата си култура древните траки се превръщат в благородническата прослойка на местното население, което приема религията на новите си господари. Идеалите на Дионис, Орфей и Залмоксис стават основа на вярата в доброто, уважението към всяко живо същество и безсмъртието на човешката душа.

Тези идеали носи в дъбоко сърцето си всеки истински българин, защото са изповядвани хилядолетия наред от дедите ни. Помагали са им да се възстановят след всяко поражение и да изградят за рекордно кратко време нови държави. Това наследство ще ни помогне и днес да се измъкнем от ужасното положение до което сме докарани служейки на порочни доктрини създадени от чужденци. Без да прегърнем древните духовни цености няма да успеем да изградим по- добър живот. Нека помним думите на Пенчо Славейков:

“Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!”
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/27/traki-i-druidi.423642
Активен

Истината

  • Гост
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #1 -: 03 Ноември 2009, 01:01:38 »

ВЕНТА БЕЛГАРУМ – СТОЛИЦАТА НА БОЛГИТЕ В БРИТАНИЯ

"От всички гали белгите са най-храбрите, понеже са най-отдалечени от влиянието на римската култура....а също са и съседи на германите, с които  водят непрекъснати войни..."

Гай Юлий Цезар, Галските Войни

Освен, че са владели значителна част от Галия белгите са обитавали и цяла Южна Британия. Тяхна столица Вента Белгарум е в продължение на дълго време важно търговско средище. Векове наред белгите контролират обмена на стоки между Британия и континента. Дървесина, калай, луксозна керамика, осолено свинско месо и др.  стигат дори до римския пазар. За жителките на Вечния град се внася и козметика, наречена колор белгика. Ключовата позиция на белгите и техните търговски умения им донасят несметни богатства. Още през II-ри век преди Христа в земите им биват сечени масивни златни монети. На някои от тях за герб са изобразявани знаци подобни на българския  IYI, чийто произход се крие в Неолитната Писменост на Балканите – пето и четвърто хилядолетие преди Христа.

Ако не бяха посяни раздор и вражди между племената на Южна Британия, Рим нямаше да успее да завладее тези смели и способни хора,  а в наше време Вента Белгарум щеше да е космополитен град от типа на Хонконг. Днес обаче дори името не е останало. Тиберий, Клавдий и др. елиминират благородническта класа на белгите, но запазват градовете непокътнати. Когато обаче англо-саксите нахлуват в Британия те не само, че донасят разруха, но и променят имената на селищата. Вента Белгарум става Уинта-Kаестре, познат днес като Уинчестър. Явно частицата Белгарум не се е харесвала на англо-саксите по една, или друга причина.

Вента Белгарум означава Тържище на Белгите ( Болгите). Вента – тържище е свързано със старобългарския глагол венити – продавам, което е просто древна диалектна форма на менити – меня, заменям. Точно това е търговията – замяна на стоки срещу други стоки, или пари. Белгарум е дателен падеж мн.ч. на етнонима белги ( болги), т.е. на белгите ( болгите). Белгарум е вариант на нашето Българомъ – на българите.

Могъщото племе на белгите не е британско, или галско по произход, а принадлежи на трако-пеласгийския етнос. Днес се признава, че белгите от времето на Цезар са и митичните болги от ирландския епос “Левор Гавала Еирен”. За тях се казва, че са потомци на Немед от Скития ( според Страбон най-древната Скития това е България). След като пребивават известно време в Ирландия болгите се завръщат в Източна Европа и се заселват в Гърция ( която си е била и тяхна земя). Там те са третирани зле от пришълците гърци  и поради тази причина потеглят отново за Ирландия...

Тази легенда  прилича поразително на разказа на Херодот за пеласгите. В дълбока древност цяла Елада е била обитавана от пеласги и е наричана Пеласгия. С идването на Данай ( предводителя на гърците) пеласгите започват да губят територии, а гърците променят много от имената на старите им селища. Бащата на историята твърди, че пеласгите били изключително способни строители и те са хората издигнали стената около Акропола в Атина. Като заплата гърците им дали пустееща бедна земя, но понеже пеласгите били и добри земеделци те успели да облагородят  почвата до такава степен, че я направили по-плодородна от тази на гърците. Подбудени от завист и омраза елините прогонват пеласгите и завземат владенията им...Напълно е възможно част от прокудените пеласги да са заминали за Галия и Ирландия понеже доста  оръжия и инстументи от Британските острови имат прототипи сред оръжия и инструменти от Тракия и Гърция ( носеща в древността името Пеласгия). 

Явно поне едно от мигриралите трако-пеласгийски племена е носело името болги, понеже така са и документирани в ирландските саги -Фир Болг (фир означава мъже и е сродно със старобългарската дума фрътъ- мъж). Те всъщност са били три групи Фир Болг, Фир Домнан и Гайлеон. Фир Болг са цезаровите белги от Галия и Британия, Фир Домнан са домнуните -съседи на белгите, а Гайлеон означава просто бойци-копиеносци. Името на домнуните се обяснява с галската дума думно/тумно-тъмно, дим (имащ стара форма дымъ).

Друго сродно и съседно племе на белгите ( болгите ) са дуротригите. Дуротриги означава търговци на дървесина. Дуро е дърво, а триг отговаря на търг, търгувам. Роднини на дуротригите са дубуните, чието име е обяснимо с думата дъб. Дубуни е просто дъбяни, хора живеещи сред дъбовете. Племе с подобно име населява и Галия, става дума за мандубиите. Абмброжич тълкува името им като малките дъбове. Ман отговаря на мъничък, а дубии на дъбове.

Анализа на болгските топоними и етноними показва, че това са хора говорили близко ( ако не и идентично ) до българския език наречие.
Да не забравяме, че исторически извори, легенди и археологически находки също показват, че родната земя на болгите е България.

Идващите от Тракия белги ( болги) и  техните роднини допринасят съществено за икономическото и технологично развитие на Западна Европа през Желязната Епоха. От предците ни римляните вземат нов тип кораб, който е бил лесно управляван и в плитки реки. Този плавателен съд е бил толкова лек, че понякога е бил теглен по суша от една река към друга. Интересна подробност е, че латинската дума корабус е точен еквивалент на нашата кораб... Жителите на вечния град заемат и различни видове товарни коли: карука ( каруца), реда и др. Римската плетена ризница, кавалерийските мечове, метателното копие-матарис и др. са изобретение на нашите предци. Първите жътварски машини са дело на болгите. Все още има изображения на примитивни болгски комбайни. Дедите ни са тези, които научават населението на Галия как да съхранява жито в ями. Днешни изследвания показват, че това е било най-добрия метод за времето си...

Ние сме благословен народ. Враговете ни са ни грабили, унищожавали са собствеността ни, приписвали са си изобретенията ни, но духът ни не са успели да вземат! Винаги сме били дарители на култура, знания и технологии.

Единственото нещо, което ни трябва е единство. Станем ли единни ще се превърнем отново в богат и благоденстващ народ. Можем и трябва да го направим! Както бе казал Сенека – “Не се опитваме да сторим нещо не защото е трудно, а е трудно защото не се опитваме”. Осъзнаем ли що за велик народ сме, осъзнаем ли, че не трябва де се делим, а да се обичаме един друг, то началото вече е положено. Другото ще дойде от само себe си.
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/11/01/venta-belgarum-stolicata-na-bolgite-v-britaniia.427022
Активен

ivan4o17

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -3
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2342
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #2 -: 03 Ноември 2009, 18:06:46 »

Има ли някакви преки свидетелства, че българи са се заселвали Галия?
Не видях такива в текста.

За българите в Ирландия - Фир Болг - свидетелствата са многобройни и неоспорими. Ирландските хроники посочват че те са преселници от Тракия, които са избягали от гръцко робство, посочват, кога са се заселили в Ирландия - още пр. Хр, кои са династиите им, кралете им и т.н. Това вече е съвсем друго нещо.
Активен

Morituri

  • Герой
  • ****
  • Популярност: 80
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 4862
  • Alea jacta est
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #3 -: 03 Ноември 2009, 19:07:32 »

Цитат
    За българите в Ирландия - Фир Болг - свидетелствата са многобройни и неоспорими. Ирландските хроники посочват че те са преселници от Тракия, които са избягали от гръцко робство                 

????????

Добре де виж на картата къде са били траките,къде гърците и къде на майната си Ирландия.
:)
Активен
"Show me just what Muhammad brought that was new and there you will find things only evil and inhuman, such as his command to spread by the sword the faith he preached."

Истината

  • Гост
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #4 -: 21 Ноември 2009, 23:11:05 »

ТАНГРА И ЗЕВС – ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДИН И СЪЩИ БОГ

Ден-грей ( Тангра) има място в нашата история, но само като едно от древните имена на бога на светлината почитан от малка група траки ( гутеите) пренесли своята религия в Шумер. От Месопотамия култът към Ден-грей ( Тангра)  се разпространява между съседните азиатски народи: тюрки, монголци и др.

Понеже учени като Златарски и др. обявяват старите българи за туранци, се пуска и твърдението, че дедите ни са се кланяли на туранския Тенгри хан – небето. Нито Златарски, нито последователите му са знаели, че Тенгри хан е Средновековния вариант на Ден-грей, Тиуна, Диус, Сиус, Зевс. Ако на  Златарски и съмишлениците му бе известно, че Тенгри хан е по произход палеобалканско божество, те нямаше да говорят изобщо за него, защото щеше да е в противоречие с теорията им, че българите са азиатски народ.

Благодарение на  туранската теория за произхода ни, ние загубихме Егейска Тракия и Македония – изконни Български земи. Днес замесници на Златарски подготвят ново бедствие за Родината като твърдят, че българите са дошли от Азия памирци. С такива безотговори и необосновани изказвания се отнема  наследственото ни право върху страната, в която живеем. За поредната национална катастрофа е достатъчно е някой чужд изследовател да представи “доказателства”, че неговите деди са обитавали България преди “идването” на българите. Засега на твърденията на Полат Кая, че пеласгите са турци не се вземат на сериозно, но това не е гаранция, че в бъдеще няма да бъдат приети. Исторически факти  и политика не винаги вървят ръка за ръка. Като военен и икономически партньор Турция е много по важна за Европа и САЩ отколкото България. Нямаме право да виним турските учени, че проявяват апетит към нашата история а и земя. Такива, като П. Добрев и поддръжниците му поднасят всичко на тепсия. Народът е казал – Не е виновен, този който е изял баницата, виновен е този, който му я е дал!

България е прекрасна страна! За виждащите Родината ни е земен рай! Нека я пазим, защото бъде ли ни отнета, този път ще е безвъзвратно. Във века на информацията имаме възможността да покажем на цял свят, че не сме мургави туранци, или тесноноки памирци, а потомци на траки и пеласги. Не можем да искаме да ни уважават без ние самите да уважаваме себи си и да се държим с присъщото на дедите ни достойнство. Всеки е ковач на собствената си съдба. Бъдещето ни зависи единствено от нас самите. Време е титаните да се събудят!
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/11/21/tangra-i-zevs-dvete-lica-na-edin-i-syshti-bog.440367
Активен

ivan4o17

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -3
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2342
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #5 -: 22 Ноември 2009, 02:02:04 »

Някои отделни неща в статията са интересни:

Цитат

Първото споменаване на Зевс в гръцката литература е направено от Омир, който го нарича Зевс Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Те са най-древните поселници на Юго-Източна Европа и са от един род с траките. Херодот, Тукидид, Страбон, Павзаний и други посочват често  автохтонния характер на пеласгите, а бащата на историята определя тракийското племе фриги като най-древния народ, споделяйки, че дори високо развитите египтяни признават това.


Пореден пример, че гърците заемат "цивилизацията си" от местното население.

Цитат

Според Хезихий фригийското название за Зевс е Багайос, а то отговаря на арийския Бага – едно от имената на слънцето. Фригийското Багайос е архаичния вариант на нашата дума Бог...

Гръцкият език не може да предложи етимология за теонима Зевс, но  за сметка на това  българския предлага добро обяснение.

Неговото име е свързано с тракийската ( архаична българска) дума  Сиус (Диус) - бог на светлината, отговаряща на хетскката  сиуат и старобългарската светъ -светлина.

Нататък са предположения за името Тангра.

Цитат

в хетската империя са влизали и тракийски племена. Тракийският Илиос е споменат в официални документи още през XV – ти век преди Христа, а мизите ( наричани в продължение на хиляда години българи) са  васали на Хатусили поне от XIII-ти век преди Христа. С тяхна помощ е разгромен египетския цар Рамзес. На фризовете в Луксор могат да се видят ясно бръснатите глави и веещите се кики ( кичури коса) на тракийците - мизи.

...

Дедите ни са титулувани Княз в Бога ( Канас у Биги), а не Княз в Тангра. В българските легенди, песни, приказки и поговорки се говори за Бог, а не за Тангра.

...

Днес замесници на Златарски подготвят ново бедствие за Родината като твърдят, че българите са дошли от Азия памирци. С такива безотговори и необосновани изказвания се отнема  наследственото ни право върху страната, в която живеем. За поредната национална катастрофа е достатъчно е някой чужд изследовател да представи “доказателства”, че неговите деди са обитавали България преди “идването” на българите. Засега на твърденията на Полат Кая, че пеласгите са турци не се вземат на сериозно, но това не е гаранция, че в бъдеще няма да бъдат приети.

Пеласгите няма как да са турци, понеже народ "турци" се появява през ... 20 век.
Но обратното не е далеч от истината - мнозинството от населението в Турция, което не е от азиатски произход (а това са 70-80% от "турците") са по произход от местното население на Балканите и Анатолия.
« Последна редакция: 22 Ноември 2009, 02:02:44 от ivan4o17 »
Активен

Истината

  • Гост
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #6 -: 17 Декември 2009, 00:12:15 »

Римска теза за българското име

Увод

На любителите на приключения и странни открития, предлагам едно дедуктивно разследване в . . . българската история. Официалната българска и европейска истории, предлагат четива в които преобладават повече героично-митологичните сцени, отколкото реалните исторически събития. В тях свободният избор на гледна точка е предопределен предварително и предлаганите версии се втълпяват за единствено възможни. Това лишаване на личността от свободен избор е залегнало дълбоко в човешката природа. Да вземем едно дете, като обект. Наложено му е име, което то не е избирало, а впоследствие трябва да се гордее с него. Родено е от майка и баща, по прищявка на Нейно Величество Генетично-Селективната Случайност и му се втълпява, че е тяхно (с явен акцент на притежание) дете, без то да ги е избирало. Кръщават го и го противопоставят на всички некръстени, обрязани и т.н. Обучава се на език, за да се разбира с околните, но не и по-далечните от човешкия вид. Дава му се образование, което в най-добрия случай го противопоставя на по-долните или по-горните по ценз и това човешко същество е заставено да мисли, че е в една общност със всички тези, които го насилваха до момента. Ето така на съвременният човек му е внушено, че всичко това е правилно и дори в някои случаи е заставен да воюва с други хора по причини неизвестни на воюващите, но известни на тeзи, които се познават и довчера са се потупвали дружески по раменете. На това му се казва Цивилизация. И така, като цивилизовани хора, загубили своята свобода още с първата глътка въздух, навлизаме в историческата джунгла. За да си отговорим има ли смисъл такова разследване, би трябвало да сме наясно каква е, и какво е била България в най-близкото минало. Нека изберем краткия период 100-120г. назад, т.е. този, който формира сегашното представяне на историята.
България в този период с кратки прекъсвания е (за съжаление) определено сателитна държава. Възстановена през 1878г. в граници (няма да коментираме тези граници, политически ли са, етнически ли са и т.н.) почти по картата на Равенския козмограф от 354г. в продължение на споменатия около 120 годишен период, България непрекъснато е манипулирана от Големите Играчи в Европа – Австроунгария, Турция, Германия, Русия и др. На тези, на които вече им е неприятно, че са граждани на марионетна държава, ще напомня за успокоение, че никой не избира Родината си. Доста по-големи народи от българския ( поляци, каталунци, кюрди ) и по – мотивирани ( чехи, фини, унгарци ) са се опитвали да се откопчат от лапите на Големите Играчи, обаче отскубнали се от единият в тях забива нокти другият. Европа и околностите й са с твърде скромни размери и не позволяват по-мащабни маневри на дребосъците.
Това подчинено политическо положение на България, е формирало и съответното васално-приспособленческо поведение на нейните управленчески структури, в нашият случай, тези които формират националното самосъзнание - Министерства на културата, на образованието, училища, университети и т.н. Когато се е сменял „диригента” (Големият брат) и националният оркестър е променял своят „тон”. Това многодесетилетно „мачкане” от горе надолу е оформило и облика на българската историография, която винаги е „припявала” на вълчия вой на Големите, естествено с подобаващо смирено кучешко джафкане. Ето какво казва за такъв интелектуален диктат и унизителна социална атмосфера Джордано Бруно:
„ Ако аз работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, никой нямаше да ми обръща внимание, малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта – ето защо онзи който ме гледа, ме заплашва, който ме следи ме напада, който ме догонва ме ухапва. А който ме хване – изяжда ме и това вършат не един и двама, а мнозина и почти всички .”
Както виждате през последните 500г. нравите не са се променили в Европа.

Последният Голям Брат - Русия, наложи панславизма в българската история и тъй като Сталин (по други сведения – Ленин) прекръсти Булгаристан на Татарстан, за българските историци се предоставиха „свободни” пространства зад Татарстан – там да си търсят корените на българщината, защото българина винаги държи на предците си – да бъдат винаги по-велики от предците на комшиите! Натам се отправиха в стегната стъпка рекрутираните български историци и като резултат – копия с конски опашки монголо-арабски образец, полуразвалено месо изпод седлото за закуска и обяд, хански филми в които кроманьонски монголоиди реват „Хане, победихме” и т.н. Всичко както си му е редът. Но. . . „Живота си тече” ( филм с Мики Руни), Дядо Иван и Чичо Сам подписаха САЛТ-2 и си поделиха света – всеки да си продава пушкалата в неговата си част, „железните” германци ядосани от тоталните военни поражения в почти всички войни, измислиха мутанта Обединена Европа, трудолюбивата жълта раса заля света с всевъзможна продукция, обаче маршът на българската историография напарфюмирана с розово масло, достигна Китайската стена и се очаква в скоро време да прецапа и Куросива . Ако се вкарат още пари в тази „експедиция”, може да се включат и вулканолози, които да открият в кратерите, например черният базалт, Свещеният камък на Черните българи, или астрономи да открият конски фъшкии зад предела на Роше, от прочутите „звездни български коне”. Всичко е възможно.
Тези и подобни други „интелектуални” откривателски въжделения, много успешно са красифицирани от Освалд Шпенглер в неговата гениална схема-таблица за развитието на цивилизациите (която разбира се няма нищо общо с национал-социализма) и успешно прилагани от цяла плеада титуловани измамници, начело с „първоучителите” Ягич и Шафарик, та до „бащицата” Васил Златарски. Това е най-черното дело на тези „учени”, откровени агенти на Големите Братя, чийто идеи за азиатщината на българите и до ден днешен марширува по българските улици и училища. Разследването по Римската теза показва, че Големите Братя са имали своите основания, българите да се търсят в Азия и по никакъв начин да не се свързват с Европа, а за Балканите да се „доказва”, че са заселени от полудиви варвари ( не става въпрос само за българите, но и за сърбите, хърватите, черногорците, власите и т.н.) на които порядък могат да създадат само Големите Братя. Допълнителен „ред”, много по-древен, е реализиран от православните християни, които хиляда години „чистят” историческите извори от „дяволски писмена”, еретически или „безбожни слова”, следствие на което в Балканската история липсват дори съчиненията на Константин Велики, затова пък има „елински” източници отпреди 2000г. Нека да видим какво е оцеляло и какво „говорят” първоизточниците, защото те, както ще се убедите, определено не казват това, което се излага от напарфюмираната история.
И така, каква е Римската теза, която ще се доказва оттук нататък? Смятам за по-удачно да съобщя предварително каква е тезата, за да се има пред вид при разглеждането на източниците. Така ще е по-удобно за читателя, който ще може постепенно да акумулира своето становище за нейната основателност.
Тезата е, че ИМЕТО “БЪЛГАРИН” ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАРОДНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА СЪЩЕСТВУВА ( В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТО- ТИЦИ ГОДИНИ ) КАТО СЛУЖЕБНА, ТИТУЛНА ДУМА В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА.
Конкретно Римската теза ще доказва, че COMITATUS = BULGARI . В електронното изд. на Римската теза „комитатус” беше оповестено като „comitae” в съответствие с една испанска монография, където това понятие беше въведено като заместител на „псевдо комитатенсес” – отрядите от „втора линия” на граничните войски limitanei. По същество също гранични войски за опазване на границата. Тъй като реакцията на средният читател е веднага да потърси сред официалните речници това понятие и след като не го намери умно да заключи – „такова животно няма”, реших да не „обременявам” допълнително темата с авангардни понятия и да се спра само на comitatus, тъй като това не изменя по същество направлението на разсъжденията на самата теза.
Активен

Истината

  • Гост
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #7 -: 17 Декември 2009, 00:12:33 »

Изложение

Като понятие, “българин” има две характеристи: външна (формална, нарицателна) и вътрешна (съдържателна, смислова), които ще обознача като І (формален) белег и ІІ (смислов, народностен ) белег. Тезата в голяма степен изяснява именно невиждането (неразбирането) на разликата мужду І и ІІ белег на думата. Доказването на наличие на тези два белега в думата «българин» изяснява противоречивите изводи до които стигат д-р Г.Ценов и други по-древни автори, именно в неразбирането или неудоточняването на тези белези.

I. Къде срещаме “българин” в близкото минало?:

1.Паисий – “Онны Болгари имеали намерение и съгласие...” ( Г. Ценов „Произхода на българите. . .” стр.460)

2. Паисий - “. . . поради що се срамиш да се назовеш Болгарин ?...”

3. Славянски превод на Манасий по поръка на Иван Александър (1331-1356)
“ При Анастасии цари начеше блъгари поемати землю сию...”, (Г.Ц. „ Произхода...” стр.180)

4. Солунска легенда за Курил: Заглавие - „Слово Курила Философа како оувери словинию рекше блъгаре”
Ив.Добрев, „Солунска легенда”, КМЕ 3/2003.

- Курил пита Митрополит Йоан, къде е българската земя на който въпрос митрополита не отговаря, а се впуска в обяснения колко са опасни “блъгарите”(Г.Ц.—Произхода...стр.264). Т.е. Кириловото питане е питане за наличието на ІІ белег, а отговора на Митропорит Йоан е в сферата на І белег – какви са българите, а не кои са.

5. От приведените примери :
Името “българин” не е с точно установен изказ в продължение на стотици години от самите нас българите, което предполага името да не е народностна характеристига и „исконно българско”, а дума с “особен” характер, която по ред исторически причини се е превърнала впоследствие на етноним.
Тук му е мястото да спомена една друга дума „palatini”,( която ще разгледам по надолу, където са римските чинове) имаща съвсем различно „поведение” в българския език. Тази дума е внедрена в употреба от император К. Велики (роден в Ниш) за назоваване на гвардейците охраняващи императорския дворец. Че думата е българска по произход се указва от двойното множественото число „и-ни”, което при романската подгрупа е „s”. Думата има само един корен „палат”. Тази дума „палат” и нейното значение за „дворец” са се запазили в българският език 1700г. без да се променят. Явно, че при нейното „внедряване” като понятие за вид войска, Константин е имал за основание, същата дума на разположение при същият смисъл, защото при романската подгрупа, в испанският тя се е изменила на „palacio” – палацио, а в италиянският „palacio” – палачио, където пък дава основа на друга дума – палячо (палячи). Вижда се, че думите променят своите структури и се „самонагласят” спрямо езиковите изисквания на новият език в който „влизат”. А това, че „палат” не се променя в българският е много сериозно основание да предположим, че не се е променила, защото самият й първообраз е спрямо българската речева особеност, и съседната романска не може да „търпи” тази особеност и я оформя спрямо своите речеви специфики. Ето защо различният изговор на „българи” от българи в миналото, в гореизложените писмени документи е основание да се предположи, че тази дума е в процес на „усвояване, приспособяване” към българските речеви изисквания в споменатият период, а не е възникнала на основата на българският. Заслужава си да споменем и най-родственият на българският език – сърбохърватският. Сърбите произнасят (ни наричат) „бугари” и това „бугари” си е точно bulgari с асимилация на „Л”, но не и на някой от споменатите български древни изговори на думата и носи своя първообраз директно от латинския. Защо - ще видим по-надолу.
Да не говорим, че в нито един надпис от Тервел, Омуртаг или Крум (смятани за «българи» по народност от официалната история) не е споменато името “българин”, нито пък те се самонаричат така. Има всевъзможни и многообразни титли, гранични наименованиа, роднински връзки, но име “българин” като народностен белег няма.
Извод: Името “българин” (до около VІ в.) съществува само в смисъла на І белег – формалния . Разбира се VІ в. е твърде условна граница, защото, тогава съществува и „българин” като етноним, но предполагаемия преходен период е около VІ в – Х в. Разбира се не мога да поставя по-точни граници поради недостига от документи на разположение, още повече, че има автори които пишат по-късно от Х в., а вече употребяват „българи” за етноним, когато говорят за времена преди Х в., дори за ІV в. Това, че те „привнасят” своето от по-ново време разбиране за името „българин”, като етнос, не е доказателство, че то е било такова в описвания от тях период. Меродавни са мненията и свидетелствата на тези, които са съвременници, на това време ІІІ – Vв., но не и на по-късни. А от съвременниците на ІІІ – V, VІ в. никой не говори за българите като етнос.
Нека погледнем и „особеното” местоположението на Плиска и Преслав като бивши български столици, като преди това изразим съмнение че те са изначално българско творение. И основание за това съмнение е Codinus, De origene Constantinop. Bonnae, p. 22-23., където е казано, че съвременните Преслав, Плиска, Констанца и Силистра са построени от Константин. Дори тези крепости да са построени от него на мястото на по-стари селища на които старото име не се е запазило или новото е негов репит, то това не променя основанието, че не са изначално построени от българите, а вероятно само са подобрени или разширени от тях впоследствие.

(Тук мисля му е мястото да спомена едно „странно” съвпадение. Една крепост в Североизточна Испания, край р. Евро (Ебро) от ІІІ в. пр.н.е. се нарича Contrebia Belaisca (Контребия Белаиска). Не съм запознат откъде са първите сведения за името на столицата Плиска, но ако са елински, то те са изопачили Б на П, понеже нямат подходящ звук. Също както родното място на Ал. Македонски – Пела си е било Бела, древното племе „белазги”, а не „пелазги” и т.н., и столицата се е наричала Блиска и съответно Преслав – Бреслав (има такива запазени имена в славянските езици и то на градове). От древната испанска Белаиска до българската Блиска разликата е нищожна).

Като такива (столици), те би следвало да са построени на места недостъпни и труднопревзимаеми, още повече, че удачни места има и то в непосредствена близост до споменатите столици. Плиска и Преслав са изградени върху бивши римски селища, както споменахме по-горе, но защо българските строители отиват на тези същите места, след като римляните определено не са мислили, че поставят основите на столици? Нима основанията на римляните и българите при избора на място са били еднакви? Или подобни? Защо не се избира място, подобно на Царевец например? Подходящи плата (със естествен каменен откос 20 – 25м) които са прородни крепости има доста, едно от друго по-внушителни. С минимални строителни усилия те биха се превърнали в непристъпни крепости, по-непристъпни дори от Цариградската. Защо е пренебрегната тяхната очевидна и естествена пригодност? Да оставим височините. Не са използвани и водните препятствия при избор на място. При владеене територията на цяла Северна България (по надолу ще се убедите, че не само Сев. България, но и целият Балкански п-в), не е използвано затруднението, което създава при нападение, една река например или морето. Какъвто избор например имаме при строежа на древната крепост на Никопол (на р. Дунав). Или Калиакра. Тези естествени природни препятствия, като възвишенията и водните прегради очевидно са пренебрегнати, понеже явно се е мислило за нещо друго. И това „друго” нещо, не е било свързано с обезпечаване на някаква тотална отбрана, защото и най-примитивните народи са използвали споменатите природни фактори за защита. Едва ли българите са се смятали и за недосегаеми, човешката и европейска история не познават такава „недосегаемост”. Няма народ или племе, което да не е било побеждавано или да не е побеждавало, така че едва ли подобна мисъл като „недосегаемост” се е оказала определяща, дори за най-горди от гордите. Поглеждайки картата, забелязваме, че Плиска и Преслав се намират почти в средата на една обширна хълмиста равнита, чудесна за преходи или разгръщане на сили от всякакъв род за атака. Тази равнина се знае като Малка Скития и от незапомнени времена е била арена на преселения и нашествия. И на най-удобното за атакуване място, нашите предшественици определят своите столици – нещо което не е правено нито преди тях, нито след тях. Нека засега приемем, че този избор не е случаен, а си има своите логични и исторически основания, съвсем различни от тези, споменатите градове да бъдат непристъпни. Да не говориим, че на фона на тези строежи с тяхното „странно” местоположение, стават немислими прехвалените строителни умения на българите, изтъквати от официалната история, построили „някога, някъде, някакси” в Азия, грандиозни строежи и културни империи. Дори да не са открити – по въпроса се „копае”, защото е „сигурно” че са там, в Азия, но не и в Крит или на дъното на варненското езеро да предположим.
http://forum.liternet.bg/index.php?option=com_fireboard&Itemid=28&func=view&id=1629&catid=77&limit=6&limitstart=0
Активен

Истината

  • Гост
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #8 -: 27 Януари 2010, 21:09:06 »

ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ

Старобългарските епиграфски паметници с право будят жив интерес у много хора. За съжаление, до днес никой известен наш изследовател не е обърнал внимание на приликата на руните на нашите деди с линеарните писмености от Бронзовата епоха. Линеарен А се използва в Тракия, остров Самотраке [1] стр. 33, остров Крит и т.н. между XVIII-ти и XVI-ти век преди Христа, а Линеарен Б  от XV-ти до XII-ти век преди Христа [2] стр. 16.Фактът, че повече от четиридесет знака от древното критско писмо се срещат сред старобългарските руни показва, че не се касае за случайност*.


БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост

Големият брой бщи знаци е  ясна индикация, че поне от времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са си появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска се разчитат лепи – хубав, лоно, сая, буря, вопъл и др. (3).


ПЛ- руни от Плиска
Л.А.-Линеарен А
Л.Б-Линеарен Б

Въпреки, че днес Линеарен А и Линеарен Б се свързват предимно с Крит и континентална Гърция, коренът на тези особени писмености е в Тракия. Както е известно, още дълбока древност земята ни е обитавана от тракийски племена, на които принадлежат неолитните цивилизации на Караново и Градешница [4] стр 92. В.Георгиев отбеляза  отдавна, че печатът от Караново ( шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница ( пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи силни прилики с древните писмености на остров Крит [ 5] стр. 152-158. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това.

Р. Ван Сусберген (цитиран от К. Порожанов) отбеляза съществуването на тракийски имена в най-древните Линеарен А надписи [2] стр.18.В документи записани с Линеарен Б тракийските имена се оказаха дори десетки [6] стр. 19-22. Подведени от остарели виждания, доста съвременни учени смятат, че траките само са посещавали Крит и не са заселвали там, но характерът на древните минойски топоними показва обратното.

В. Георгиев посочи връзката между тракийският Пергам и критския Пергам [4]  стр.89, за съжаление обаче пропуска да отбележи че тракийските селища Идакос,  Иде и [4]  стр. 83 и мизийската планина Ида [6] V xxxii-122 са сродни на критската Ида [6] IV-xii-60... Нашият езиковед явно не е обърнал внимание, че тракийският Гордус и Патовиса са сродни на критските Гординия и Пайто, както и, че името на критската столица Кносос се обяснява с тракииската дума книса-ерозирало място. Страбон пише, че Кносос е разсечен на две от река Кератус ( Кайратус) [7] Х -4-8, т.е. Кносос означава ерозирало, разсечено от река място.

Щом има тракийски топоними на Крит и столицата носи тракийско име, то островът е обитаван дълго време от траки защото изминават векове преди едно име на селище да се наложи. Освен това миграцията на палеобалкански народи е доказуема и с археологически находки. Хрозни свърза разпространението на линеарната керамика с тракийските преселения в дълбока древност [8] стр. 220.

Приемайки, че старите българи са местен балкански народ е лесно да обясним, защо са използвали писменост възникнала в земите ни преди повече от 4000 години. Да не забравяме, че съществуват много извори определящи дедите ни като мизи и пеони [9], [10] стр. 49. Това са тракийски племена обитавали както Европа, така и Азия.

Разбира се може да се възрази, че от XII-ти век век преди Христа Линеарен Б вече не се използва, а руните на дедите ни са от V-ти – VIII-ми век след Христа. Тук трябва да се поясни нещо важно. Линеарните писмености от егейският регион са оцелели поради това, че глиненинте плочици, но които особените знаци са изписани, са изпечени от пожар, възникнал в дворците, където са били пазени административните документи [11] стр.18. По ирония на съдбата бедствието съхранява писмеността. Преди пожарите са съществували стотици хиляди плочици, но от тях не е останало абсолютно нищо понеже неизпечената глина не може да устои на влиянието на влагата.

В древността като основа за писане освен глинени плочици, са се използвали още кожа и дърво. Тези материали също не могат да се запазят дълго време. Само надписи върху камък и метал могат да устоят няколко хилядолетия. Каквито и документи да са оставили дедите ни между XII-ти век век преди Христа и V-ти век след Христа, използвани ли са кожа и дърво, шансът да се намери нещо оцеляло е нищожен.

Друг фактор определящ запазването, или загубването на  писмени паметници е политическата обстановка. Напълно естествено е, че когато чужденец завземе определена територия, той ще се опита да заличи културното наследство на покорения народ. Въстанието на тракийският жрец Вологес срещу римляните е по-скоро предизвикано от опитите на завоевателя да изземе, или изгори важни писания, които са се съхранявали в храма. Римляните унищожават също литературата на други покорени народи. Етруски, ибери и гали са били високообразовани хора, създали са исторически книги, правни документи. След като Рим завладява Етрурия, Иберия и Галия, древите летописи на етруски, ибери и гали изчезват в небитието.

Не трябва да се подценяват и действията на религиозните фанатици. Черноризец Храбър съобщава, че бидейки езичници дедите ни са писали и гадаели с черти и резки [12]. Напълно естествено е, че всички документи от този тип са били унищожавани усърдно, защото са били считани за магоьосническо дело. Трябва да се отбележи, че и в по-късни времена враговете на България са горели нашата книжнина с цел да изтрият славните спомени за миналото ни [13]. Поради тази причина днес не разполагаме със старите исторически книги за които цар Калоян споменава [14] стр. 20.

Да не забравяме също и това, че кланяйки се на догми, доста наши и чужди учени датират старобългарската писменост  като принадлежаща само на Ранното Средновековие. Пренебрегва се сведението на Св. Йероним, че още през IV-ти век Мизия е наречена България [10], а също и твърдението на Г. Кодин, че Плиска и Преслав са създадени по времето на Константин Велики [9], т.е. преди 337 година, когато първият християнски император умира. Не се дава популярност и на факта, че в земите ни е открита руническа писменост от през I-ви- II- ри век [15] стр. 49, нито пък ,че според нови проучвания се оказва, че тракийската азбука е по-стара от гръцката, а и, че може да се говори за тракийска писменост още през X – ти век преди Христа [16]. Тя успява да се запази до II-ри  век при даките [5] стр 199. А от Именникът ( на българските князе) знаем, че пет века преди Аспарух ( II-ри век)  дедите ни са имали царство в Дакия  ( объ ону страну Дуная) [17] стр.35.

Ето, “липсата на връзка” между оцелелия до XII-ти век пр. Христа Линеарен А и нашите руни може да се обясни сравнително лесно. Нужно е само да се представят укриваните факти и премълчаните исторически извори.

В един от следващите постинги ще бъде показано, че глаголицата предхожда най-старата гръцка азбука с хиляда години. Ще бъде показана и връзката на свещената българска писменост и Линеарнен А създаден от трако-пеласгите.

Само въпрос на време е когато славата на дедите ни ще блесне отново. Излезе ли наяве истината, цял свят ще разбере що за народ сме и името българин ще се произнася с уважение и възхищение...Дедите ни са не само хората създали най-древната писменост, те са успели също да я развият в доста варианти. Това свидетелства за изключителната интелигентност на нашите предци и техните държавнически способности. С право можем да се гордеем с миналото си, с право можем да кажем, че сме дали много на останалите народи.
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196
« Последна редакция: 27 Януари 2010, 22:10:29 от Истината »
Активен

Истината

  • Гост
Re: Истинската история на българите и България
« Отговор #9 -: 28 Януари 2010, 22:10:13 »

ПРОИЗХОДЪТ НА ГЛАГОЛИЦАТА-I

Малко са народите успели да създадат своя  собствена азбука, която да отговаря перфектно  на особеностите на езика им. Макар гърци и римляни да са известни като разпространители на култура, те са получили писменост от финикийци и етруски. Дедите ни от друга страна  са изобретили глаголицата, която е уникална и е била изключително подходяща за отразяването на древната българска реч.

Версиите за произхода и възрастта на свещената българска писменост са много и се различават значително. Според  Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че  изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености [1] стр. 35-36. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука [2]. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила [2] Етикус Истер [3] и Св. Кирил [4] стр.14. В интерес на истината нито едно от тези твърдения не е  напълно вярно. Предполагаемите творители на глаголицата само са пригодили една отдавна съществуваща тракийска азбука към особеностите на дадено наречие. Добавени са били нови знаци, а някои стари са били променени, но в по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.  

Все още няма консенсус относно възрастта глаголицата. Добровски предполага, че тя е създадена през XIII-ти век след въвеждането на кирилицата. Копитар обаче посочва, че облата ( българска)  глаголица е по-стара от ъгловататият хърватски вариант, след което чешкият учен признава, че е виждането му е неверно [1]  стр. 33...Някои смятат, че нашата уникална азбука е съществувала още през IV-ти век в Източна и Средна Европа [2], [3], но изследвания от 2006 година доказаха  съществуването на сродна на глаголицата писменост  още през I-II – ри век [5] стр.49, т.е. около осем века по-рано от официалната датировка. Резултатите от други нови проучвания въз основа на подробни сравнения с различни азбуки ни дават право да считаме, че протоглаголическа писменост с около тридесет и пет букви е съществувала през второто хилядолетие преди Христа, а самите корени се крият в далечната Медно-каменна епоха.

Съвсем естествено е, че това твърдение ще бъде посрещнато със силен скептицизъм.  Поради тази причина трябва да бъде дадено едно уточнение. Не съществува азбука, която да се е появила спонтанно, без никакво развитие. Понякога процесът на оформяне е отнемал стотици години, аке не и хилядолетия. Първите знаци за били идеограми, т.е. знакът не е имал определена звукова стойност, а е символизирал даден обект, или действие. С течение на времето е станало нужно да се дадат по-подробни послания. Тогава на знакът е била предавана определена звукова стойност. Ако символът ( йероглифът) е представлявал колело, то му се е предавала стойност КО.  На символ ( йероглиф) представляващ нож се е давала стойност НО....Поради това, че езикът еволюира и се появяват нови, близки по звучене думи, се е наложило писмеността да се осъвършенства още повече. Сричковата система бива изоставена, намаля се значително броят на знаците и всеки от тях получава строго определен звук – А, Б, В... това дава началото на азбуката, такава каквато я познаваме днес... Както се убеждавате напълно естествено е развитието на глаголицата да е траело толкова дълго време.


Табл. 1
ВНП - Балканска Неолитна Писменост
ЛА - Линеарен А
ЛБ - Линеарен Б
ГЛ - Глаголица
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/28/proizhodyt-na-glagolicata-i.481662

ПРОИЗХОДЪТ НА ГЛАГОЛИЦАТА-II
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/28/proizhodyt-na-glagolicata-ii.481727
« Последна редакция: 28 Януари 2010, 22:10:52 от Истината »
Активен
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.турци, турски, турско малцинство