Вестник АТАКА

22 Август 2017, 21:09:33
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Радио Атака

Автор Тема: Български национализъм - материали  (Прочетена 14761 пъти)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Който владее и познава миналото  , владее и бъдещето - Джорч Оруел.
  Започвам темата с този материал, но никак не смятам да я огранича с него. написаното обаче е добро и интересно за четене.
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Kokerov_BG_Nacionalizam.pdf
Няма как след 45г. комунизъм и 23г. демокрация, по-гадна от комунизъм да се започне без преди това са се поставят основите.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -62
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2916
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #1 -: 28 Май 2013, 22:10:37 »

А преди да изкопаем основите,трябва да ви закопаем вас ,червените антибългари...
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #4 -: 01 Юни 2013, 10:10:23 »

Днес, когато спорим има ли у нас условия, възможности и желание за формирането, върху основата на все още стихийното българско национално движение, на достатъчно силна и национално отговорна дясна партия, би било добре да се обърнем към опита от миналото. Паралели, разбира се, трудно се правят, а още по-трудно се доказват. Динамиката на политическото развитие е многообразна и появата на нови фактори усложнява прогнозирането и дори достоверния анализ по предварително зададен модел. От практическа гледна точка обаче, един ретроспективен поглед, избягващ както евтините сравнения, така и сантименталната носталгия, би могъл да послужи за реалистичното приложение на предишния опит, предпазвайки ни в същото време от грешките и недостатъците, с които миналото изобилства.

А наследството, за което става дума, е богато и значително. Противно на някои повърхностни и необосновани твърдения в българската историография, патриотичната нагласа, организациите създадени на националистическа основа и тяхната многостранна дейност, са били, може би, най-важният фактор в

Политическия ни живот през 30-те и 40-те години

Тезата за пораженските настроения обхванали нацията след неуспешния завършек на Европейската война е прибързана, половинчата и трудно доказуема. Нещо повече, в известен смисъл поражението от 1918 е катализатор на националистическо мислене и настроения. А оттам до организирането му в движения и съюзи, остава само една крачка, която не закъснява.

Предвестниците на големите формации от 30-те години: Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), Ратниците за напредък на българщината (РНБ), Българският младежки съюз “Отец Паисий” (БМСОП), се появяват още през 20-те години. За това съдействат фактори от обективен и субективен характер, някои от които са специфични за българската политическа действителност, а други са повлияни от външни обстоятелства.

Няколко събития от 20-те години изострят националното чувство у българина и съпътстват организираните патриотични прояви. Сред тях са управлението на левицата в лицето на БЗНС (1920-23), комунистическият метеж през септември 1923 и атентатите от 1924-25, чиято кулминация е зверското убийство на 150 човека (и над 500 ранени!) в катедралния храм “Света Неделя” през април 1925. Към тези събития, изострили до неимоверност политическия нюх на българина, следва да прибавим и стопанско-социалната криза в обществото, обусловена от наложените ни след войната непосилни репарации, както и от настъпващата в Европа и света глобална финансово-икономическа депресия след 1929 и нарастващото разочарование от парламентаризма, достигнало до пълното му отрицание в такива цивилизовани държави като Италия, Португалия, Германия и Испания. Неспособността на традиционния либерално-парламентарен модел да се справи с кризисните ситуации, изобилстващи през 20-те години, не остава незабелязана и в България, преживяла не едно разочарование от изборни манипулации, фалшификации и отявлена партизанщина, толкова характерни за новата ни история.

В известен смисъл управлението на БЗНС в началото на 20-те е христоматиен пример за несъвършенствата на либерално-парламентарния модел. Неговите действия (или по-скоро бездействието му) по най-важните проблеми на следвоенна България са напълно неадекватни на тогавашната обстановка. Дошло на власт по силата на народния вот (съгласно либералната догма), потвърден и през 1923, правителството на Стамболийски успява да настрои срещу себе си всички важни обществени слоеве, и преди всичко - финансово-стопанския и военния ни елит. Опитите му да заимства социални рецепти и решения, подсказвани от Изток, не са единствената причина за негативната оценка, дадена му от обществото. Фатално за земеделското управление се оказва обявената от него война на българския елит, военните, интелектуалните и политическите традиции на страната, изискващи до този момент безусловното обединение около националните идеали. В крайна сметка, БЗНС и Стамболийски компрометират самите земеделски идеи с напълно погрешното си отношение към

Националната кауза

и в частност - с отношението си към Македония, което винаги е било пробен камък на българския патриотизъм. Точно това довежда и до свалянето му от власт. Подписването на Нишкия договор със Сърбо-хърватско-словенското кралство през 1922 и изявленията на премиера, демонстриращи отказа му от националните завети (от типа на “Аз не съм българин, аз съм югославянин”), сложиха край на аспирацията на тази “селска” партия да бъде изразител на народните въжделения. Оттогава, та чак до днес!

Септемврийските събития от 1923 стреснаха народа с изявите на организирано насилие, поставено изцяло в служба на чужда каузи и външни интереси. Този безсмислен метеж бе планиран и наложен на нашите комунисти от Коминтерна, изключително в интерес на “световната революция”. Шефовете на Коминтерна се ръководеха единствено от нуждите на съветската държава, или по-скоро на Болшевишката партия, и за тях не бе трудно да намерят послушни изпълнители в лицето на Васил Коларов и Георги Димитров, които скоро след безславното си поражение, заеха ръководни длъжности в международната комунистическа организация.

Потушаването на метежите бе лесно, но отзвукът от тях продължи да тревожи обществото още дълго време. Пътят на насилието (потвърден след смъртта на противника на авантюризма Благоев през 1924) трябваше да бъде извървян докрай. Кулминацията дойде с посегателствата срещу особата на Н.В.Царя (засадата в Арабаконашкия проход през пролетта на 1925, убийството на генерал К.Георгиев и опитът да бъде премахнат държавния глава чрез взривяването на храма “Св.Неделя”), които провокираха силовия отговор на правителството.

Управлението на БЗНС разочарова поклонниците на парламентарния режим. Дошло на власт чрез избори, то бе свалено с преврат. Насилствените опити за завземане на властта компрометираха в очите на нацията и Комунистическата партия. Започна да става ясно, че нито селско-съсловният път предлаган от земеделците, нито партийно-класовият, пропагандиран от комунистите, могат да решат проблемите на Отечеството. Търсеше се друго решение. Връщането към парламентарната система отпреди войната би било за предпочитане пред бездарната земеделска диктатура или класовата държава на комунистите, но и тя бе достатъчно компрометирана, предимно поради крайната партизанщина, похабяваща силите на политическия ни елит. Политическата действителност в периода между Освобождението и 1918 трудно би могла да послужи като вдъхновение за младите идеалисти от следвоенния период.

Поразените от войната велики сили - Русия (минала през руините на опустошителна гражданска война), Германия и Италия, скъсаха след нея с представите за либералния модел като панацея за националното развитие. Болшевишката диктатура в Русия изведе в култ Комунистическата партия като израз и въжделение на националните интереси (макар и забулени под лозунга за международна пролетарска солидарност), а след нея Италия на Мусолини ликвидира парламентаризма през 1922. Плаха, немощна и неуверена, Ваймарска Германия се раздираше от класови и партийни битки и не бе състояние да противодейства на демагогските апели за “единно” и уж “националноотговорно” (но на тоталитарна основа) управление, отправяни от Национал-социалистическата партия на Хитлер. В неговата представа за бъдещето на Германия отсъстваше многопартийността, политическата толерантност и изборното начало, които бяха подменени от водаческия принцип и съблазнителните призиви за национално обединение и възраждане на немската мощ чрез общ труд и усилия. Всичко това бяха

Съблазни, идващи и от Изток и от Запад

на които българското общество не можеше да не откликне. Не е чудно, че чуждите идеи проникваха у нас, чудно е по-скоро, че когато модерният български национализъм открито заяви за себе си, той се разви самобитно и, с малки изключения, не възприе крайния радикализъм пропагандиран от различни комплексирани неудачници на изток и запад от нас.

Да не забравяме, че всички тези събития съвпадаха по време с глобалната финансова криза, достигнала своя връх през 1929. Тогава, както впрочем и днес, световните събития неизбежно въвличаха България в общата депресия. А към това трябва да прибавим и отежняващите ситуацията у нас обстоятелства, както и отношението на великите сили - победителки във войната към нашата страна, изразяващо се в огромните наложени и репарации. Да прибавим и откровената враждебност, демонстрирана от собствените ни съседи, всеки от които бе заграбил внушителен къс българска земя и може би ще успеем да разберем състоянието на националната ни мисъл в края на 20-те и началото на 30-те години.

По твърде особен начин поражението на България в Европейската война изостри политическите страсти. Започнаха да се търсят виновници, заваля порой от взаимни обвинения, развихри се нечувана демагогия, последиците от която се усещат и днес. Появи се терминът “национална катастрофа” (първа, втора, трета…). Впрочем същият термин и днес присъства в политическото ни пространство. Под знаменателя “виновници за катастрофата” функционираше и Народният съд след 1944, пак чрез него се пълнеше и Белене през 50-те години, макар и при на пръв поглед различни, но всъщност аналогични обстоятелства. През 20-те обаче, това катализира обществените настроения в

Посоката на национализма

Насилствено окастрен, свит и обременен с непосилни дългове, народът ни съумя да се консолидира, опитвайки да се обедини, ако не организационно, то поне духовно, при това само в течение на няколко години. Как иначе бихме си обяснили невероятното влияние на националната идея, определяща духа на 30-те и 40-те години и възпитала стотици хиляди български младежи в патриотизъм, идеализъм и готовност за саможертва в името на исконните национални идеали?

Още от зараждането си националното движение имаше ярко изразен социален заряд. Точно той позволи в крайна сметка на националните сили да се наложат над комунистите в битката за съзнанието на българина, защото в левите среди социалната загриженост бе самоцел, повтаряна като заклинание внесено отвън, но така и останало неосъзнато. Лозунгът “национално могъща и социално справедлива България” изразяваше ясно въжделенията на народа ни и отне на комунистите (главните врагове на българския национализъм оттогава до днес) тяхното основно оръжие.

Наред със

Социалното начало

и естественото преклонение пред националните идеали, важен елемент в идеологията на националните организации от онова време бе борбата против пораженството, нихилизма, интернационализма и комунизма. На свой ред комунистите също бяха (остават си и днес) непримирими врагове на националното обединение и реализацията на българските идеали. Тогава борбата за умовете и душите на българската младеж завърши с победата на национализма. В навечерието на Втората световна война членовете на Комунистическата партия и съдружните и организации бяха четирикратно по-малко от членовете на която и да е измежду основните националистически формации: СБНЛ, РНБ, БМСОП, или “Бранник”. Влиянието на националистическите идеи по онова време бе фактор от първостепенно значение. С него се съобразяваше царският двор, правителствата, външните сили и всички български политици. Точно поради това, след 9.IХ.1944, тежкият юмрук на комунистическия терор се стовари с най-голяма сила върху националните сили и ВМРО - организацията, която и днес продължава да бъде основен крепител на българщината.

Разглеждайки появата на националните сили от 30-те години, следва да отбележим, че те не възникнаха в организационен вакуум, нито пък под влияние на едно единствено събитие или фактор. Изявата им бе логично продължение на борбите на нашите възрожденци и борци за национална и религиозна свобода през миналия век. А спецификата на българското общество след Европейската война роди и първите значими националистически сдружения.

Нека споменем на преди всичко грандиозният представител на българския национализъм след Освобождението - ВМРО, действията на която през 20-те години вече се различаваха от борбата, която организацията водеше преди това. След това двата съюза на ветераните от войните: Съюзът на запасните офицери и този на запасните подофицери - неизчерпаем извор на проверен и доказан патриотизъм. Организацията “Родна защита”, от чиито среди по-късно се появиха легионерите, ратниците и паисиевци. Всебългарският съюз “Отец Паисий”, от който произле и БМСОП, съществувалата в края на 20-те организация “Симеон”, Добруджанската националистическа организация (ДНО), Тракийската организация, Организацията на българите от Западните покрайнини, младите патриоти около вестник “Прелом”. Всички те съдействаха за тържеството на патриотизма в ума и съзнанието на българина.
д-р Никола АЛТЪНКОВ
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -62
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2916
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #5 -: 01 Юни 2013, 16:04:48 »

Партията ви създава чудовища...защото от неин кръвен потомък,български патриот няма как да излезе....
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #6 -: 01 Юни 2013, 18:06:27 »

искам да питам следните неща:

1. Трябва ли да се стремим да запазваме своята култура, език и традиции, или не?

2. Трябва ли да възпитаваме младите в патриотизъм и любов към Родината, или не?

3. Трябва ли национализма да така краен и насочен срещу всичко чуждо?
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -62
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2916
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #7 -: 01 Юни 2013, 18:06:22 »

Трябва ли да напуснем България..за да я оставим на роднините ти катунари?!:))
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #8 -: 01 Юни 2013, 18:06:30 »

Мнение по темата от форума на БРЗО, където се пише по нея.


Здравей Карбовски - или който си всъщност, понеже не ми се вярва да си Мартин Карбовски.
Аз бих поставил въпроса малко по-различно: дали можем да го направим принудително (или ако искаш, целенасочено).
Ако поставим въпроса на индивидуално ниво, т.е. всеки в семейството си може ли да възпита децата си, така че да предаде или "запази" такива ценности, аз бих казал, че в най-добрия случай може да направи това само отчасти.
Ако поставим въпроса на обществено ниво, това ще означава да се запитаме могат ли обществените средства за информиране и образователната система да "запазят" културата, езика и традициите? Някога не само са могли, но и точно те са ги създали. Но сега могат само да развалят, и вероятно го правят умишлено.
Въобще, въпросът се поставя донякъде неправилно. Самата мисъл за "запазване" предполага, че те са нещо застрашено от изчезване. А нещата, които са застрашени от изчезване вече не са жизнени: иначе нямаше и да обсъждаме този въпрос. Има ли смисъл, дори възможно ли е тези част от културата, която вече не е жизнена, не е активна, да се запази по някакъв начин или да е като в резерват? Тоест. като част от традицията и обичаите на отминалите времена. Тя така или иначе се "запазва" от само себе си точно по този начин. Но "част от традицията" означава, че не е активна, че не влияе вече на всекидневното ни съществуване, което е основният ни проблем. Не влияе защото сме се отказали от доста от своите традиции и сме възприели чужди на тяхното место.
Езикът и културата са живи системи и като такива те са динамични и променливи в днешно време, но за съжаление в много лоша посока, на навлизане на чуждици. Не можем освен принудително да ги спрем да се променят, но дори и в този случай няма да успеем: защото хората възприемат без да мислят това което се излива от медиите. Може да се влияе върху самия процес, но в ограничено пространство и пак посоката му към промяна и видоизменение е несъмнена.
Ако поставим въпроса на лично ниво, т.е. как аз гледам на тези процеси, то мога за себе си да кажа, че промените в езика не ми допадат въобще и отказвам да ги възприемам. Но мога да се "боря" с това само в личното си пространство: семейство, деца и всекидневие - да употребявам езика такъв и какъвто и както ми харесва, както го намирам за "правилен". С това ще влияя само на себе си,и на околните ми. Ясно е че самият разговорен език за съжаление ще продължи да се променя, в негативна посока, а писмения ще го последва след време.

В определена степен и в определен смисъл: желателно е да се възпитават и преподават определени общи ценности, които да повишават интегритета на общността, без обаче да я правят глупава до фанатизъм. Тоест да се избягват негативните моменти, безсмислените лозунги и скандирания присъщи на този тип идентификация, защото винаги тя се възпитава чрез "историята", а това означава чрез комбинация от положителни и натрапваните от медиите отрицателни примери. Възпитава както "любов" към държавата (нейната историческа митологична проекция в миналото), така и омраза (или във всеки случай, негативни чувства) към нейните "врагове" от миналото.
Лошото е, че както положителните чувства се прехвърлят от митологичното минало към съвременността, същото се случва и с отрицателните. А това не е хубаво и то не от някаква абстрактна човеколюбива позиция (от нея несъмнено е лошо), но от чисто практическа. Багажът на миналото не е добре да пречи на изграждането на настоящето, да ме възпитават да мразя тези или онези (абстрактни групи хора), защото някога в миналото са "правили лошо" на абстракцията,с която ме учат да се идентифицирам.Да добре е да имаме едно наум за нашите съседи, но не и омразата да ни обсебва.
Но е несъмнено, че за всяка една държава е полезно да учи гражданите (а още повече, поданиците) си да я обичат и да се подчиняват на това, което се поднася като интерес и цел. Погледнато от тази гледна точка, подобно обучение може да е единствено и само добро и полезно.
Погледнато от гледна точка на обществото е добре членовете му да споделят едни и същи общи ценности и да се чувстват част от едно цяло, т.е. обществото да е интегрирана цялост. Това може да се случи само чрез възпитание и обучение въз основа на някаква колективна абстракция, т.е. чрез някаква идеология. Това естествено е идеологията на национализма. В идеалният случай подобно възпитание трябва хем да научи всеки член на обществото да мисли и преценява самостоятелно, хем всички да правят това въз основа на обща ценностна система (най-вече в етичен, а не толкова в естетичен смисъл). Това би гарантирало едновременно поне минимално ниво на интегритет със съпротивителни сили на личностно ниво към държавни или колективни цели чрез подобни колективни културни обекти.
Така че отговорът ми е: да, трябва, но доста по-различно, отколкото това го правят някои националисти днес. В идеалния случай индивидите трябва да са способни да се поставят психически на мястото на другите и след това да направят избора си как да действат.

Да национализма трябва да е и краен, но не по онзи начин по който ни го представят медии и разни селяндури решили да се нарекат интелектуалци. Ако национализма не е краен няма как първите две неща да бъдат развити.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #9 -: 03 Юни 2013, 19:07:03 »

Българският национализъм
Чуждото не искаме, своето не даваме!
Тази тема още се пише...

       Българският национализъм не е като немския или френския национализъм. Нашите патриоти не казват "България над всичко" - те казват "И все пак България ще пребъде". Българският национализъм не е като турският национализъм - нашите патриоти не проповядват християнско-български синтез и не твърдят, че всички християни са българи. Мотото на българските националисти е било и е: "свобода, равенство, братство". Ние не сме завоеватели и нашият национализъм е чисто защитна реакция на опасности за националната ни идентичност.

       Като типичен български патриот, аз съм горд че съм българин не заради военните ни успехи, а заради това, че сме били силна страна без колонии и без да сме имали роби. Ние сме били и сме велики заради българския дух, един от първите възприели Християнството (директно от апостол Павел - виж трудовете на Ганчо Ценов), заради нашата културна и просветна дейност, заради нашата милосърдност:

           На 9 март 1230 г. българските войски начело с Цар Иван Асен ІІ нанасят съкрушително поражение на гръцката армия, предвождана от владетеля на Епирското царство Теодор Комнин. Битката се състояла край крепостта, намираща се до днешното село Клокотница, Хасковска област. Причина за войната била вероломното нарушаване на договора за ненападение от страна на Теодор Комнин. Още неукрепналата след 200 годишно византийска владичество суверенна българска държава трябвало отново с меч да отстоява своето съществуване.
           Цар Иван Асен ІІ повел войските си в бой, като преди това заповядал нарушеният от гърците договор да бъде набучен на копие и понесен като знаме. Самоуверените византийци били разбити. Императорът Комнин заедно с голяма част от своята армия били пленени.
           И тук дошла изненадата. Вместо съгласно средновековните традиции пленниците да бъдат убити или продадени като роби, българският Цар заповядал те всичките след като бъдат разоръжени, да се разотидат мирно по домовете си. Такава проява на хуманност средновековна Европа не познавала. Мълвата за човечността, проявена от владетеля на България бързо се разнесла и за кратко време към страната ни без бой били присъединени Родопската област, Беломорието и Македония.

       Но да зарежем миналото и да погледнем настоящето. Интернационалният комунизъм (съвсем като сегашният глобализъм) трябваше да унищожи националистичните и патриотични чувства в нас. Е, ние пък ги нарекохме "родолюбие" и пак си ги възпитавахме. Помня как "националист" беше мръсна дума, "патриот" не съвсем добра, но пък "родолюбец" си беше съвсем положителна дума. Та въпреки всичко и днес в България има националисти, патриоти и родолюбци.

       Разбира се, трябва да се различават псевдо-националистите от истинските такива. Например "националистите" от БНС на Боян Станков (Расате) показват пълно незачитане на нашите националистични пориви. Никога, никой истински български националист не е считал българския народ за по-велик от другите. Нито пък българските патриоти някога са се кланяли на измислицата Тангра - християни сме от две хилядолетия (Ганчо Ценов доказва, че ние сме приели Християнството директно от апостол Павел). По-древните ни вярвания пък не са били обвързани с божества с тюркски имена.

       Ние сме печелили войни и разгромявали противниците си не защото сме велики воини, не защото сме агресори от по-висш ранг, а защото всичките ни войни са били освободителни. Воювали сме не за да завладяваме и колонизираме други народи, не заради пазари, петрол или залежи на злато и сребро, а за да се защитаваме от колонизация и асимилация. Да се защитаваме от заплахи за националната ни идентичност.

       За съжаление вица "двама са чета, трима - чета с предател" е много верен за нашата действителност след Османското робство. Предателството е възпитавано пет века - личи си дори по факта, че предаваме и после не спасяваме своя кумир Левски. Дали не се е досещал какви сме, когато е написал към края на тефтерчето си "Народе???"? Не сме си взели поуката - и днес продължаваме да се цепим и дърлим.

http://www.bgpatriot.com/web/bg/topics/bulgaria/nationalism.php
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #10 -: 10 Юни 2013, 21:09:20 »

4, 2013 8:43 am    Заглавие:    Отговорете с цитат
" Вероятно сте гледали едно популярно напоследък из мрежата видео от предаването на Мартин Карбовски, в което две облечени като проститутки 8-9-годишни момичета псуват грозно и показват среден пръст, а на въпроса “знаете ли кои са Ботев и Левски” едната отговаря “стига си ме питал такива тъпи въпроси, аз съм още малка, откъде да ги знам кои са тия”.
В това видео ще видите нещо друго – дете на 2 години, което разпознава Паисий, Левски, Раковски, Гоце Делчев, Вапцаров и още десетки бележити личности от историята на България. Това са впечатляващи познания, които нямат дори деца на 12 г. и дори немалка част от абитуриентите днес (за съжаление).
“Стягащо гърлото видео. Ако имаше начин, щяхме да гласуваме за майката и детето в неделя!”, гласят коментари за клипа във Фейсбук.
Всъщност има начин. Ние възпитаваме децата си. Каквито ги възпитаме сега, такива ще станат те утре и когато пораснат, ще управляват тази държава.
Дали те ще познават звездите на Планета Пайнер или великите личности от историята на България, зависи само от нас.
Достатъчно е просто да си вършим съвестно задълженията като родители.
Вие на какво научихте вашите деца?"

www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=pBBI60K2iig
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #11 -: 16 Юни 2013, 18:06:34 »

Създаването и изграждането на Третата българска държава е осигурено
финансово с парите на българите. При това ние трябва да устройваме държавата си в
условията на непрекъснато догонване на Европа. Бързите темпове, наложени от
историческите условия принуждават българския народ да живее скромно. В резултат на
това в началото на миналия век България е една икономически развита и достатъчно
богата и силна държава със скромен в бита си народ1.
Икономиката на страната е построена върху дребната собственост върху
земеделската земя. Това прави българското стопанство гъвкаво, маневрено и
издръжливо. Тази икономика предпазва държавата от политически и икономически
сътресения. Благодарение на това страната не е сериозно засегната от икономическите
трусове след двете световни войни2.
Неуспешният за България край на Първата световна война довежда до
политическа катастрофа и национална покруса, но това не засяга икономиката на
страната. Благодарение на него икономическото положение на страната остава стабилно
и народът чувства икономическа сигурност. Тази икономическа сигурност и стопанска
надеждност позволяват на народа да устои на внесения от Коминтерна терор и
наложената гражданска война. Частната собственост е основа за националното единение
на българите и сплотяване около Царя и правителството.Така се запазват вътрешния мир
и общественото спокойствие в страната.
След войната и жестокия и унищожителен Ньойски договор страната бързо се
съвзема и икономически укрепва. За това особено допринася социалната политика на
правителството на Сговора.3
След Първата световна война има възход в развитието на българската култура и
изкуство. През 1919 г. започва да излиза вестник „Зора” на Данаил Крапчев; през 1920 г.
1Разкъсването на етническото пространство има непосредствено влияние върху икономиката, защото се
нарушават обективно създавани продължително време икономически връзки и отношения.
3Известни са всички подробности за произхда и живота на Марко Бочаров. Въпреки това и до днес
гръцките историци с създават много пеясноти около името му. Говорят, че той е или грък, или албанец, или
българин (!).
Участието на подразделения от българи в руско-турските войни са етапи в утвърждаването на
българската нация Първото участие на подразделение от българи в руската армия е през Руско-турската
война от 1806 – 1812 г..През 1811 г. е формирано подразделение от български доброволци, което участва
във войната. В подразделението участва Георги Мамарчев
1 Благодарение на това Българската армия не е победена на бойното поле във войните за национално
обединение.
2 В бита българите живеят скромно, без особен разкош и лукс. Не трябва да се забравя, че по това време
всички европейски народи живеят така. Да не се приемат като догма думите на Маркс, че “обществото се
оценява не по това колко се произвежда, а как се произвежда”. До средата на миналия век всички
европейски страни имат еднакви технически и технологични условия в земеделието и България е
икономически най-силната балканска държава и сред първите в Европа.
3 Този въпрос не е изследван в нашата нова история.

се появява списание „Златорог” на Владимир Василев, което бързо става най-силното и
авторитетно литературно издание; през 1922 г. проф. Александър Балабанов и Елин
Пелин започват да издават списание „Развигор”; Същата година Теодор Траянов слага
началото на списание „Листопад”, През 1923 г. Т. Траянов издава „Песен на песните”,
известна и величествена творба на българския символизъм. През 1934 г. публикува
„Пантеон” – единствено по рода си и идеите си в световната литература. През 1925 г. в
народния театър Главен режисьор става Николай Масалитинов (1881 – 1960) и театърът
за няколко години заема едно от първите места в Европа.4 . Разцъфтява творчеството на
композиторите Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Димитър Ненов, През 1926 г. излизат
„Тракийски танци” на П. Стайнов.
Значителни и внушителни са успехите на изобразителното изкуство. Проявяват се
художниците Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Васил Стоилов, Златю
Бояджиев; Васил Захариев, скулпторите Андрей Николов, Иван Лазаров. Реализирани са
художествени и архитектурни паметници: Паметникът на Свободата на Шипка,
паметници на героите от войните за национално обединение в много градове – Велико
Търново, Видин, Пловдив, София,
Силно се развива строителството. Проявяват се способностите на много български
архитекти, създали забележителни сгради – Никола Лазаров, Георги Фингов, Пенчо
Койчев, Иван Данчов, Иван Васильов, Алекси Квартирников. Забележителни са
хидротехническите обекти, строени от инж. Иван Иванов, дългогодишен кмет на София
(1934 – 1944).

След Втората световна война страната също е икономически стабилна.
Благодарение на мъдрата политика на цар Борис III страната не е засегната от войната и
български войски не участват в бойни действия. Окупацията и ограбването на страната
от Червената армия и комунистическият терор довеждат до икономическа разруха2 на
държавата и нравствено опустошение на обществото.
4 Н. О. Масалитинов въвежда системата на К. С. Станиславски (1863 – 1938) и това обяснявав големите
успехи на бългрския театър след 1925 г.
2Публикувани са данни, че за времето от 1.10.1944 г. до 1.02.1945 г. в СССР са изнесени материални
ценности за 145 млн. долара по тогавашен курс. Ще напомним, че репарациите по Парижкия мирен
договор от 10.02.1947 г. са тогавашни 70 млн. долара (!!!). Независимо от това силното и продуктивно
земеделие, построено върху дребни стопанства позволява на страната бързо да излезе от кризата. Бедите в
българското земеделие и в България започват по-късно след насилствената колективизация на земята. До
1944 г. на много места в България има земеделски кооперации, съществено различаващи се от ТКЗС, които
са български вариант на колхозите.
Тоталната държавна собственост разрушава душевността на българите и те се
лумпенизират. В такива условия комунистическата власт започва жестоко преследване
на национализма и родолюбието. Всяка проява или стремеж за защита и утвърждаване на
родолюбието се преследват. Това се корени в самата същност на комунизма.
Комунизмът е против любовта към Отечеството, неговите идеали и исторически
стремежи. Причината за това се корени в самата къщност на комунизма. В
„Комунистически манифест” Маркс и Енгелс обявяват, че „пролетариатът няма
отечество”. Това е необходимо за да се отстранят от съзнанието на хората и от
обществото всички идеи, които са противниц ина комунизма. Овладян от идеята за
”класовата борба”, като единствен инструмент за усъвършенстване на обществото Маркс
се стреми да премахне всички пречки пред неговата теория.
Налагането на догмата, че „пролетариатът няма отечество” става под формата на
интернационализъм. Като се обявява интернационализмът за желание и воля на
пролетариата, на мнозинството пролетарии от целия свят се изместват националните
ценности и особености на всички народи. Маркс смята, че пролетариатът трябва да има
една идея, която да владее съзнанието му. Благодарение на тази идея ще завоюва властта,
ще смаже експлоататорските класи и ще „живее в безкласово общество”.
Комунистическата идеология е построена върху отричането на всичко нормално,
човешко. Комунистите признават само своята идеология и това, което е подчинено на
класовата борба. Такава войнстваща идеология не търпи любовта към Отечеството,
любовта и уважението между хората.
В условията на тотална държавна собственост народът се лумпенизира. Изчезват
уважението и любовта между хората. Преследва се всяка проява на родолюбие и искрена
дейност в името на Отечеството. В обществото се насажда „пролетарски
интернационализъм и социалистически патриотизъм”, който налага „любов и преданост
към първата пролетарска държава - СССР”.
След започване на демократичните промени в България се оказва, че запълването
на празнината, оставена от „пролетарския интернационализъм” е много трудно. На това
помага и липсата на национално чувство у българите, особено у младежите. Решаването
на националните проблеми на Отечеството е в ръцете на всички българи. Те ще направят
това, призвани са да спасят България, водени от идеите на хуманизма и прогреса и
стопляни от огъня на родолюбието. . .
--------------------------------------------------------
Материала е интересен за четене.
Взето от:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Kokerov_BG_Nacionalizam.pdf
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #12 -: 18 Юли 2013, 10:10:19 »

Писмо до капитана и пътниците на парахода “Радецки”

“Господин капитан!

Господа пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество — България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!”

Х. Ботйов
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Български национализъм - материали
« Отговор #13 -: 11 Август 2013, 09:09:57 »

"У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие — раздор и разединение; следователно, вместо развитие — затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование..."

Добри Войников-"Криворазбраната цивилизация"
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.