Вестник АТАКА

27 Април 2017, 21:09:10
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Радио Атака

Автор Тема: Хайдутите.  (Прочетена 25816 пъти)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #30 -: 09 Декември 2013, 20:08:49 »

ИНДЖЕ ВОЙВОДА
По същото време е ходел със чета и българинът ИНДЖЕ ВОЙВОДА,.. със 70 души другари, но пеш, без коне. ...и той тръгва след тях, с тая разлика, че имал повечко съжаление към българите. (...байрактар му бил Караколю...)

Ходили по Едирненските полета, по Пловдивските, из Ямболско и Бургашко - току-речи по цяла Тракия. Инджето непрепенно ще да е бил родом тракиец и то или от Новозагорско, или пък от Карнобашко, защото по тези места има за него най-много възпоменания. И по Хасекийското, малко Търново, Голям Боялък, Кавакли и Сливен най-много се пеят песните на Индже войвода.

...по-предните хора в Сливен (Еньо чорбаджи и Тодор чорбаджи) знаели за тайното дохождане на Индже войвода в Сливен, когато седели една неделя и ходил с чорбаджиите около града, та пекли агнета и се веселили...

Инджето бил ранен (от едно селско момче) и след 6 месеца боледуване от раната - умрял. След това неговата дружина била разбита за първи път при нападението на град Карнобат и след това - на Стара планина.
 
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #31 -: 09 Декември 2013, 20:08:49 »

   ИЛЬО ВОЙВОДА

 

 http://bg.wikipedia.org/wiki/Ильо_войвода

 

"Роден е в малешевската паланка Берово (днес в Република Македония). Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух. До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач). През тези години (1830-1838) ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци.

 

Хайдушки години

.

Към 1838 година се оженва и се връща в Берово. През 1850 след скарване с Ильо, беровския Мехмед байрактар стреля из засада и ранява брат му. За да си отмъсти Ильо убива турчина и излиза в планината. Събира малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Пиянец и Осогово. Байрактар е сестра му Мария Попгеоргиева. По време на Кримската война (1853-1856 г.) четата му нараства до 70 души. През 1854 г. турците в Дупница се готвят да нападнат българското население. Научавайки за това, Ильо войвода праща “хабер”, че турската махала ще се изравни със земята, с което спасява българите. Като разбират, че със сила не могат да се справят с войводата, турците решават да постигнат това с хитрост. След излизане на Хатихумаюна (1856) Скопският паша изпраща мюдюра на Радовичката каза да преговаря с Ильо войвода да се върне към мирен живот. Не след дълго от Цариград пристига известие да не се преследва войводата, ако се върне към мирен живот с дружината си. Чрез кюстендилския митрополит Авксентий Велешки на Ильо войвода е дадено писмено тържествено опрощение. Заедно с верния си другар Нико Камбера, той слиза в Кюстендил, където властите го посрещат тържествено и му разрешават да носи оръжието си. Ильо войвода се връща в Берово, но разкрил замисъл на група местни турци да го убият, заедно с Нико Камбера избива заговорниците и отново хваща планината. Подгонен от голяма потеря, е принуден да търси убежище в Света гора и Солун.

 

През 1859 година по заповед на Нишкия валия Зейнел къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена, покъщнината и стоката е унищожена, а жена му Цона и децата им са докарани в Кюстендил и държани под най-строг контрол.[1] Даскал Дамаскин, учител в Кюстендил по това време, пише писмо-молба за помощ от името на Цона до Найден Геров. Нишкият валия заповядва да хванат опростените от властта Ильови четници, върнали се по домовте си. Залавят 12 души, четирима от тях обесват публично в Кюстендил, а останалите в Ниш. За сподвижниците на Ильо войвода и семейството му, многократно малтретирано и разкарвано по затворите, настават тежки времена.
 

Участие в Българската легия и Сръбско-турската война [редактиране]

   .

От 1860 г. Ильо войвода прехвърля четата си в Сърбия, а през 1861 г. се включва в Първата българска легия. Тук той става помощник на Георги Раковски при военната подготовка на легистите. С голямо старание и любов предава своите знания за водене на хайдушка война. На 2 юни 1862 г. при щурмуването на Кале мегдан Ильо войвода проявява изключителна храброст, командва батальона, на който е поверено знамето на легията."

   ...................
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #32 -: 09 Декември 2013, 20:08:53 »

   ДОНЧО ВОЙВОДА
   (ДОНЧО ВАТАХА)

 

http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/77.ht

 

Дончо Ватаха е родом от Копривщица.

 

Бил е голям изтребител на турски хайдушки чети и заптии.

 

Чорбаджии не е убивал, само им вземал парите и ги давал на сиромаси. Най-много е върлувал из Одринско и Димотишко. Пет години е държал в страх турците по тия места.

 

През 1848 срещу Дончо били изпратени 200 низами, от които се спасили само 60.

 

Тоя случай се възпява в  песента по долу.
 

Успехите на Дончо се дължели на подкрепата на бедните (българи, турци и гърци) и на доброто познаване на тракийските планини, в които се е укривал.
 

Около името му турците създали суеверни легенди, вярвали, че той има побратимство със самодивите, които му помагат. Байрактар на Дончо е бил Петко - Янтахта от Копривщица (Хитов, "Пътуване", с. 91-94).
 

След 1860 името на Дончо не се чува. Има предположение, че Дончо е само женен в Копривщица, но е роден другаде. Дончо е хайдутувал  и с Детелин войвода, негов зет. Взел е участие в Дибичовия поход през 1828-1829 г.

 

Прочул са Дончо войвода
    по тая Странджа планина,
    по Едренската равнина
    със тристамина дружина;
    заптиса друми широки,
    заварди води дълбоки,
    не дава пиле да фръкне,
    нежели човек да мине
    през тази Странджа планина,
    по Едренската равнина.
    Варди ги Дончо, варди ги
    тъкмо ми девет години,
    кога десета подкара,
    тогаз са царят усети,
    Силюман паши думаше:
    - Силюман паша, Силюман,
    сякъде съм те запращал,
    във това Кара Влашко ле,
    Кара Влашко и Богданско,
    във Босна земя голяма -
    се ми работа завърши:
    сега ще да те запрата
    по тая Странджа планина,
    по Едренската равнина
    Дончо войвода да фанеш
    и при мен да го доведеш,
    голям ще бакшиш да ти дам.
    Ше ти арижа, арижа:
    Едрене града голяма
    със тази юзун чаршия,
    със "Султан Селим" джамия,
    и още ще ти арижа
    на Черно море гимрюкът.
    Силюман паша думаше:
    - Царю ле, царю честити!
    Съде ме, царю, запраща,
    във това Кара Влашко ле,
    Кара Влашко и Богданско,
    във Босна земя голяма -
    се с работа завърших;
    прати ме, царю, дето щеш.
    работа ще ти завърша!
    Ала ме, царю, не пращай
    по тая Странджа планина,
    по Едренската равнина
    Дончо войвода да фана,
    че й Дончо юнак над юнак:
    девет години как ходи
    по тая Странджа планина,
    по Едренската равнина,
    девет потери пратихме,
    девет потери низаме,
    низаме, черни арапе -
    никой са оттам не върна.
    Цар Силюману думаше:
    - Силюман пашо, Силюман!
    Събери тежка потеря
    от анадолски низаме,
    от румелиски арнуте
    и от масърски арапе,
    па иди, Силюман, па иди,
    по тая Странджа планина,
    по Едренската равнина,
    та фани Дончо войвода,
    при мен жив да го доведеш.
    Ако ме ти не послушаш,
    в Странджа планина да идеш
    и Едренската равнина
    Дончо войвода да фанеш
    при мен жив да го доведеш,
    главата ще ти отрежа.
    Тогаз го Силюман послуша,
    та стана Силюман, та стана,
    та събра тежка потеря
    от анадолски низаме,
    от румелиски арнуте
    и от масърски арапе,
    па стана Силюман, отиде
    със тая тежка потеря
    във тая Странджа планина,
    по Едренската равнина.
    Кога край Ерген додоха,
    Ерген бе вода придошла,
    не можат вода да минат.
    Седнали да си починат,
    дорде си вода поспадне,
    бродило да си намерят,
    водата да си преминат.
    Тъкмо що си са седнале,
    триста са пушки пукнале,
    триста са гласа викнале,
    триста са сабли лъснале,
    цяла е потеря бегала
    във Ерген вода голяма,
    та са вов вода издави.
    Саде остана, остана,
    Силюман паша остана
    и Той са Дончо молеше:
    - Дончо ле, страшна войводо!
    Мене ме царят проводи
    во тая Странджа планина,
    по Едренската равнина
    тебе жив да те юлова,
    при него да те заведа;
    ако му това не стора,
    главата ще ми отреже.
    Дончо му нищо не стори,
    па го назади повърна,
    при царят да си отиде,
    на царят абер да носи
    от Дончо страшен войвода -
    че царство ще му отнеме,
    ако си царят не махне
    тез пусти делибашии.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #33 -: 10 Декември 2013, 12:12:21 »

СПИСЪК НА ПО-ИЗВЕСТНИТЕ ХАЙДУТИ ОТ СЛИВЕН(ПО д-р СИМЕОН ТАБАКОВ)

 

1 Атанас Аграфа
 2 Аджема, Никола Сливен
 3 Алтанлъ Стоян Котел
 4 Арнаут Пеньо
 5 Асенов, Кръстьо Сливен
 6 Баба Новак
 7 Бакарджиев (Калайджиев), Йордан Димитров Хайдутин, Стоил
 8 Бодак Буюклю Ямбол

 10 Бойчо Войвода Цеперански
 11 Бочоолу, Тодор Знаменосец на хаджи Ставри Койнов
 12 Василев Читаклиев, Александър Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 13 Вълчан Войвода Сливен
 14 Ганев (Генов), Иван Хайдутин при Стоил Войвода
 15 Георги Кавлаков Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 16 Господинов, Илия (Гунчо Войвода)
 17 Господинов Топтанджиев, Стефан(Хитрия) Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 18 Грощоолу, Аврам Хайдутин, Ямбол
 19 Гълъб Войвода Омарчево, Новозагорско
 20 Дъглъ Стоян Войвода Ямбол
 21 Дамян Войвода Сливен
 22 Димитров, Марин Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 23 Добри Войвода Ямбол
 24 Дончо Ватаха Войвода
 25 Желчев Васил Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 26 Желчоолу Войвода Нова Загора
 27 Жельо, Чернев Дядо Жельо Войвода
 28 Желяз Войвод а(Жельо) с.Жельо Войвода
 29 Желязко Палабоюка хайдутин
 30 Загоров, Тончо Стоянов (Дончо Ескизаралията) Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 31 Зайков, Симеон Николов Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 32 Зарделийски, Иван Хайдутин в четата на Панайот Хитов
 33 Злати Зинов, Буюклията Войвода С. Конаре
 34 Иванов, Димитър Хайдутин в четата на Таньо Войвода
 35 Иванов, Йордан Четник в Македония
 36 Индже Войвода, Стоян (Стоян Войвода) Сливен
 37 Кавлаков, Васил Петров Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 38 Кавлаков, Георги Петров Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 39 Кавръков, Кондьо Димов Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 40 Калайджиев, Йордан(Даню) Димитров Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 41 Калъчлията, Димитър Стоянов Котев, Войвода
 42 Кара Танас Войвода
 43 Кара Добри Войвода Сливен
 44 Кара Съби Сливен
 45 Кара Кольо
 46 Караоглу, Иван Сливен
 47 Колев Табанов, Георги Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 48 Кольо Войвода с.Долно Паничево
 49 Коньо Брадатия Войвода с. Драгоданово
 50 Коста Войвода
 51 Кръстев, Добри Хайдутин, чичо на Хаджи Димитър
 52 Кръстев, Стоян Хайдутин, чичо на Хаджи Димитър
 53 Кузман Войвода
 54 Кула Калаузин
 55 Куман Войвода
 56 Кутев Ганчев, Андон Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 57 Кутев Ганчев, Димитър Хайдутин в четата на Христо Ботев
 58 Къргов, Генчо Войвода
 59 Кючюк Стоян Войвода Новозагорско
 60 Кючуков, Кръстьо Жеков Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 61 Кючуков, Никола Иванов Хайдутин в четата на Христо Ботев
 62 Либен Войвода
 63 Маджара, Илия Тодоров Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 64 Македонски, Христо Николов Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 65 Мануш Войвода (Тимануш)
 66 Маринов, Петър Хайдутин в четата на Христо Ботев
 67 Марков, Ильо Хайдутин
 68 Мартин Войвода
 69 Мартинов, Арсо Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 70 Милев Енъкът, Христо Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 71 Митьо Матръша Войвода с. Жельо Войвода
 72 Михал Делията
 73 Моньо Войвода
 74 Нано Войвода
 75 Недка Войводка
 76 Ненчев, Ставри Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 77 Николов, Илия Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 78 Николов Заралията, Димитър Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 79 Палича, Начо
 80 Панайотов, Панайот Хитов
 81 Папазоглу Войвода
 82 Папазоолу, Стоян(Стефан) Люцканов Войвода
 83 Папанчев, Цоньо Александров Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 84 Пейо Буюклията Войвода
 85 Попов, Петър Хайдутин в четата на Панайот Хитов
 86 Раковски, Георги Стойков г. Котел
 89 Сава Хайдутин в четата на Панайот Хитов
 90 Салджи Коста Войвода
 91 Серткостов, Стефан Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 92 Стефан Хайдутин в четата на Панайот Хитов
 93 Стоил Войвода
 94 Стойно, Хайдут Стойно Войвода
 95 Стоянов, Пенчо Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 96 Стоянов Куртев, Анастас – Таньо Войвода
 97 Страхил Войвода
 98 Тодоров Кратунов, Атанас Хайдутин в четата на Стоил Войвода
 99 Тодоров, Петър(Димитър) Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 100 Трифон Войвода
 101 Трънкин, Георги Войвода
 102 Тотьо Филип
 103 Хаджиатанасов, х.Димитър Хайдутин в четата на Хаджи Димитър
 104 Хаджи Димитър
 105 Хитов, Панайот
 105 Христо Войвода
 106 Цоньо (Чоньо) Войвода
 107 Черньо Пехливан
 108 Янкоолу, Панайот

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #34 -: 10 Декември 2013, 13:01:24 »

Пеньо войвода
 Пеньо Чернеоолу, при когото е чиракувал Филип Тотю. Пеньо бил ратай у някой

 богат турчин от с. Крън, на когото работил няколко години. Турчинът освен че не

 му платил, а го набил отгоре. След време Пеньо го среща в гората, насича го с

 брадвата, натоварва го на колата и натирва воловете към дома му, а той образува

 малка чета от Кольо Аджара, Дянко Стамата, Матьо Руканя, Неделчо Бързела, все

 шипчанци, Кольо Дзъна от Енина, Неделчо от Милево, Иван Асана от Габровско и

 Петко Ракаджията и Иван Донкоолу от с. Розово. Смел, бърз и съобразителен,

подв изите на Пеня са безбройни. Закрилял бедните. Така например на

 Благовещение всяка година той задължавал кръчмаря дядо Стайко от Шипка да

 раздаде на бедните в селото риба и после лично проверявал как е изпълнено

 нареждането му. Вземал добитък от богати турци и го раздавал на бедните

 българи, придружавал кервани със стоки до Цариград, пазел жетварки по полето.

Пратена била специална войскова част да го улови, но главатарят й Риза ефенди

 сам попада в неговите ръце. Най-после чрез хитрост, че нищо не ще му сторят,

ако се прибере и заживее мирно в селото, турците го примамват, той слиза,

почва да си строи къща и когато била готова и се навел да види тегли ли коминът,

подкупеният майстор го убил. За подвизите на Пеня Чернеоолу народът също е

 съчинил няколко песни, които също са съхранени в казанлъшкия музей.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #35 -: 18 Декември 2013, 20:08:10 »

Хайдушка Клетва (1958) с Апостол Карамитев - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=lUtWyXnN8Kk
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #36 -: 20 Декември 2013, 19:07:21 »

От Уикипедията.

Индже войвода
 български хайдутин и национален герой
 Роден: ок. 1755 Сливен, днес България
 Починал: 17 април 1821 край Скулени

 Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък"Wink вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.

Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров, Стоян Индже войвода е роден в с. Попово, община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от вторият си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.

По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут.

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".

Индже войвода в литературата:

 * Разказът "Индже", Йордан Йовков, 1926 г.[1]
 * Романът "Индже Войвода", Константин Петканов, 1935 г.
 * Сборникът "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов[2]
 * Сборникът "Народни песни за Индже войвода", Милю Петров
* Стихотворението "Индже", Петя Дубарова[3]
 * Повестта "Индже" от Ема Йончева
* " Индже еничарина " от Денис Гийо


А ето така започва разказът на Й.Йовков "Индже"


Йордан Йовков
 Старопланински легенди - Индже

"В тия времена восташа разбойници многи,
които се назоваха дахалии и кърджалии,
изгориха села много и дойдоха на село
 в неделю месопустную,
и оловиха много человеци
 и обраха и изгориха селото..."

Из летописа на поп Йовча
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #37 -: 16 Януари 2014, 09:09:00 »

Горе над Воча, на зъбера гол, крепост навред се прочула.
Облаци виели бял ореол над извисената кула.
Турци нахлули от всички страни, облак обвил небосвода.
Едър и горд като тез планини, срещнал ги Гордю войвода.


 „Балада за Беаднос“
 Блага Димитрова

Баеднос е кулата при село Беден, Девинско. За нея споменава Кантакузин изброявайки крепостите в Родопите. Зидовете и досега личат и основите са запазени. Известно е че там при нашествието на турците се е укрепил и защитавал Гордю войвода. Когато османските войски започват да проникват на Балканите, цар Иван Александър и след него Иван Шишман се стремят да укрепят границата на държавата от юг. По това време военачалник на Беданско-девинския регион е войводата Гордю. Завоюването на Родопите в периода 1370–1380 г. е неясен период, но легендите говорят за кръвопролитни боеве, а най-ярка е историята на Гордю Войвода от Бедан.Двете легендарни битки за Родопа са на Беаднос и край Триград, т.нар. Родопско Косово. И в двете начело е Гордю войвода. Разказите го открояват като несравним герой, отблъсквал с малък отряд успешно и продължително войските на Ибрахим паша, зет на султана Мурат. Защитниците погребали тук в дървен ковчег момиче: погребение, извършено малко преди превземането й от османските завоеватели – в края на XIV в. След продължителна отбрана според легендата една нощ воините пуснали срещу аскера черно-бели овчарски кучета вълкодави и оставили капани. Отрядът се оттеглил към Калето над Дьовлен (дн. Девин).
Родопската съпротива била накрая фокусирана в две седмици по скалите около Триград – Грохотно. В жестока финална битка паднали както османският паша, така и Гордю, който с тежки рани се уединил в манастир и там издъхнал. Останали легендите и спомените, останали паметта, вярата, езикът и българският дух, за да запазят Родопа българска.


"Защитата на Беаднос"

След завземането и изгоряването на изпразнените села Ибрахим паша продължил настъплението си към укреплението Градище, находяще се на височината, северно от сегашното село Беден. Това укрепление, според преданието, се състояло от две оградни стени, вътрешна каменна с бойници (мазгали), и външна дървена, сключена като мандра. Във вътрешната били настанени няколко въоръжени борци, а в междините на двете огради били затворени няколко десетки големи и рунтави кучета. Командир на укреплението бил Гордю войвода. Турците обсадили укреплението, но с пристъп не могли да го превземат.
Дене обсадителите се оттегляли в околните гори, а ноще нападали и хвърляли в укреплението големи късове запалена борина. Защитниците, като разбрали, че по-дълго време не ще могат да се държат, една нощ отворили вратите на дървената ограда и насъскали кучетата против обсадителите. Последните се смутили, забъркали се и за да се отбраняват от кучетата, които се нахвърлили върху тях, разбягали се надалеч от укреплението. В това време защитниците излезли от укреплението, спуснали се надолу към реката и се отправили към естествените и изкуствените укрепления между селата Грохотно, Гьоврен, Балабан и Триград.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #38 -: 16 Януари 2014, 10:10:55 »

Как да действали някога хайдутите.


"През 1782/3 Петре Стойче от Прилеп имал в своята къща робини. Някаква малка хайдушка дружина, съставена от християни и мюсюлмани, начело с Кире Митре и Халил нападнали къщата му, ограбили я и му отнели робините.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #39 -: 16 Януари 2014, 10:10:24 »

Из. Непокорните поданици на султана, Документален сборник, Съставител: Петър Петров.
А да цитирам себе си, е "прекалено самоизтъкващо".
Но път темата си струва ровенето:

 "През януари 1565г се нарежда спахията Велед, който бил хайдутски ятак, да се арестува и окован да се отведе в Цариград"
 "През 1639-1640 хайдутина Трайко бил заловен при своя ятак Чакърджи Улиш".
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #40 -: 16 Януари 2014, 10:10:09 »

Ще си позволя да пусна два линка към статии по темата. Първата е на Николай Хайтов и отразява една чисто националистическа и донякъде романтична представа за хайдутите като "народни закрилници" http://www.bg-history.info/1331/Bulg...dutstvoto.html. Втората е за произхода и семантиката на думите "хайдут" и "хусар" http://www.bg-history.info/145/HAIDUTI-I-HUSARI.html.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #41 -: 16 Януари 2014, 10:10:35 »

Хайдутите са били доста опитни бойци. Обикновено са нападали от засада, нощем и в гръб. Така е понеже са били малко срещу много. Ф. Тотю е върхът в хайдутската тактика. Избирал е винаги да е на закрито, да има път за бягство и врагът да е на открито и ги е попилявал потерите. Според мене даже малко е прекалявал.
Ето някой хайдушки закони.
- никакви жени докато си в четата.
- никакво пиене.
Клетвата им е била с два кръстосани ножа върху евангелие и съответно поп да освети процеса.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #42 -: 16 Януари 2014, 10:10:27 »

ДИМИТЪР КАЛЪЧЛИЯТА - Димитър Стоянов Котев, роден в с.Загорци Сливенско. Бил е в четата на Бойчо войвода, после става сам войвода. През Кримската война подпомага руските войски. След Кр. война се обединява с турския хайдутин !!! Солак Мустафа. В 1860 г. в Русе е изпратен специален пълномощник, който установява, че местните власти са виновни за много от беззаконията за които обвиняват хайдутите. Димитър Калъчлията е заловен, пред съда заявява, че не счита да има престъпления, понеже вземал от богатите и давал на бедните. Предложили му амнистия, ако се потурчи, но той отказал. Обесен през зимата на 1861 г. на същото място, където се обесени четници на Филип Тотю, Стефан Караджа и мн. други. Макар , че по същество нарушава закона на Бойчо войвода, е бил изключителна личност и е оставил спомен в много песни и предания.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: Хайдутите.
« Отговор #43 -: 17 Януари 2014, 13:01:53 »

Вълчан войвода и поп Мартин присъстват в легендите по голяма част на българското етническо землище.Географския т принцип на това разпостранение е много интересен,но това е друга тема.Те са патрони на българските иманяри и около тях има цели цикли интересни легенди.В тези легенди разбира се са отразени различни стадии на митологическото мислене,които в един момент се оказват смесени дори с някои феномени на съвременната култура.Има няколко интересни изследвания по темата,от които преди всички ви препоръчвам "Превъплащенията на вълкът-пазител" от Драгомир Петров. Вълчан е посветително име на много хайдути и войводи, някои от които са засвидетелствани и в исторически извори.Йовков този български мъдрец е писал за него в "Индже" .Той е извънредно митологичен и дълбок,но такива са големите писатели.А Вълчан войвода е един чуден образ представител на миналото,от което до нас достигат само далечни отгласи. Тръгнете по планините и равнините. Ще видите някой овчар със стадото му, не пропускайте да идете да го попитате за някоя местност или посока,като внимавате за верните му кучета. После дори да не пушите извадете кутия цигари да почерпите.Човекът търси да поприказва с някого и понякога той ще ви разкаже повечето местни легенди за хайдути,римски пътища,съкровища и пр.Чести герои в тези разкази са поп Мартин и Вълчан войвода.Поне беше така преди 30 и повече години.Сега пък има много публикации,които са забележителни.Струв а си човек да се заинтересува от Вълчав войвода!

Загадката с моста на Вълчан войвода :


Мостът на легендарния странджански хайдутин, според повечето хора в Странджа, е отдавна разрушен. Някои твърдят, че от него има останали само камара камъни, други казват, че е запазен почти изцяло, но до него няма път и е трудно да бъде открит сред гъстата гора....
Линк:
http://www.factor-bs.com/news-17457.html

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -62
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3038
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми
Re: Хайдутите.
« Отговор #44 -: 05 Февруари 2014, 12:12:23 »

Партизаните за войводи нямат право да пишат.За командирите си могат да драската колкото си искат!
Вълчан войвода,няма нужда комунисти да се натискат да минат за българи,покрай спомена за него.
Редно ще бъде,да сезирам едни от неговите потомци,че изтрещели комунисти злоупотребяват с паметта му.


Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.