Вестник АТАКА

23 Септември 2017, 10:10:18
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Радио Атака

Автор Тема: БЪЛГАРЩИНА.  (Прочетена 14948 пъти)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #15 -: 11 Септември 2013, 09:09:30 »


Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #16 -: 11 Септември 2013, 18:06:02 »



Ръченица.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #17 -: 11 Септември 2013, 18:06:19 »




Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #18 -: 05 Октомври 2013, 12:12:44 »

Забелязали ли сте как след освобождението от турско идва и отстъплението от БЪЛГАРЩИНАТА.
Започват из градовете да строят къщи не в типичният български стил, а по западному: италиански, френски, немски и какво ли не.
Ето кога започва отстъплението , последиците от което виждаме днес.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

mister killer

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -846
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2190
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #19 -: 05 Октомври 2013, 20:08:19 »

Забелязали ли сте как след освобождението от турско идва и отстъплението от БЪЛГАРЩИНАТА.
Започват из градовете да строят къщи не в типичният български стил, а по западному: италиански, френски, немски и какво ли не.
Ето кога започва отстъплението , последиците от което виждаме днес.
Хе хе а за "малоазийския стил" какво ще кажеш? :x
Активен

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #20 -: 06 Октомври 2013, 12:12:41 »

Забелязали ли сте как след освобождението от турско идва и отстъплението от БЪЛГАРЩИНАТА.
Започват из градовете да строят къщи не в типичният български стил, а по западному: италиански, френски, немски и какво ли не.
Ето кога започва отстъплението , последиците от което виждаме днес.
Хе хе а за "малоазийския стил" какво ще кажеш? :x

Какъвто и да е стилът си е наш и къщите на дедите ни са били в този стил. По-скоро е леко византийски, турците са нямали къщи от камък, преди да се домъкнат на Балканите.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #21 -: 12 Октомври 2013, 12:12:57 »

Един голям българин.

На 9 октомври преди 79 години от раните си умира един истински българин. Величко Димитров Керин по известен като Владо Черноземски е роден в село Каменица(днес квартал на Велинград), на 19 октомври 1897 година. В семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева. Завършва трети клас. Участва и в Първата световна война, като служи в инженерните войски. Уволнява се през 1919 г. Година по-късно се жени. Работи като шофьор и часовникар. През 1923 се ражда дъщеря му Латинка. През 1925 се развежда. През 20-те години на 20 век се преселва в Банско, където изпълнява задачи във възстановената Македоно-Одринска организация от Тодор Александров. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в Югославия. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия, Франция , след като преценява, че хърватите(които е трябвало да извършат атентата) не са способни да извършат убийството над сръбския крал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, Владо е откаран в полицията, където до смъртта си същата вечер не издава нищо. Разпознат е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О.

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #22 -: 23 Октомври 2013, 13:01:40 »

Божидар Чантарски:













Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #23 -: 23 Октомври 2013, 19:07:41 »

 Златю Бояджиев


Златю Бояджиев, Автопортрет, 1941 г.

Да притежаваш картина на Златю Бояджиев - това е несъмнено културно богатство, но богатство е самият досег с неговото изкуство. Наричан най-самобитният български художник на 20 век, най-експресивният и най-упорития.
Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) . Заедно е с Васил Бараков и Давид Перец  като тримата образуват легендарната група Бараците. През 1926 година съдбата го среща с Цанко Лавренов, който вече е познат в художествените среди и с когото завръзва топло приятелство, независимо от разликите в тяхната художественост.
Творчеството на големият Златю Бояджиев е разделено на два периода, чиито вододел е 1952година - годината, в която художникът получава тежък инсулти и цялата му дясна половина е парализирана. Ако първият период е характеризиран с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит, то през втория стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност. Инсултът не отказва творецът от неговата страст и въпреки парализата, Златю Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Картините са наситени с експресивност и сякаш за запечатали мъката и страданието, които изпитва. Изпълнени са с фигури и цветове. Някои сравняват творчеството му от този период с картините на Ван Гог - сходен замах и експресия. Близките на художника разказват за неговата упоритост и силна воля. "Родопска сватба", "Априлското въстание", "Завръщане от лов" и "Апокалипсисите"  са едни от картините му, създадени след болестта.

Платната на Бояджиев претворяват природата и бита на българина. Рисува сцени от селския живот, от живота на малкия град. Образите са ярки и изпълнени с динамика. Когато застанеш пред картина на Златю Бояджиев сякаш се пренасяш в неговата Вселена, чуваш звуците й, усещаш аромата и долавяш пулса й.

Златю Бояджиев е носител на званията Народен художник, Герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

Тази година големият творец е почетен с изложби, посветени на годишнината от рождението му, както в София, така и в родния му Пловдив.

http://club50plus.bg/categories/style-names/articles/110-godini-ot-rozhdenieto-na-zlatiu-boiadzhiev








Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #24 -: 23 Октомври 2013, 19:07:30 »

Антон Митов

Източник: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.643757958987897.1073741851.185781174785580&type=3

Художник, преводач, критик и преподавател – това са призванията на Антон Митов, един от най-големите живописци в Българската история.
Въпреки че е роден на хумористичната дата първи април, в детството му няма много ведри събития. Когато е на петнайсет, фамилията му е сполетяна от огромна беда – турските войски изпепеляват родния им град Стара Загора.
Те едва се спасяват от пламъците и ятаганите но огънят поглъща занаятчийското им ателие. Принудени са да търсят спасение чак в Свищов, но там едва не умират от гладна смърт. Бъдещият художник обиколя целия град, за да търси работа, но преселниците като него са толкова много, че никой не може да му помогне. Затова отива в Румъния, за да работи като писар и едва след Освобождението се връща в Стара Загора. Вече е убеден, че ще бъде художник – мечта, която изглежда така, както по-късно изглеждат амбициите на учениците да бъдат космонавти: нещо хубаво, но трудно изпълнимо. Той дори няма пари за билет, за да замине за чужбина, където би могъл да учи живопис, и затова е принуден да стане телеграфист. Две години е на тази работа и въпреки унинието, че тя няма нищо общо с вътрешната му нагласа, се опитва да запълни времето си само с полезни занимания: научава френски език до такава степен, че по-късно превежда творбите на Виктор Юго, а междувременно рисува скици и портрети. В крайна сметка събира пари за билет и заминава за Флоренция, където е една от най-престижните школи за живопис. Няколко месеца обикаля ателиетата и музеите, облечен, както разкрива Петър Константинов, в „груб дълъг кожух от карнобатски шаяк, подплатен с буйна овча кожа”.
През есента на 1881 г. Митов е приет в Художествената академия в класа на проф. Джузепе Чаранфи, който е възхитен от уверения му и точен рисунък, присъщ повече на зрял художник, отколкото на 19-годишен младеж. Когато се дипломира, Митов вече е шлифовал стила си и умее да комбинира много точно нюансите и да пресъздава хората с проницателността на психолог. Това му осигурява изгодни предложения
за работа в Италия, но той предпочита да се върне в България, воден от патриотизма си, макар добре да осъзнава, че тук не би получил и една десета от разкошните хонорари в чужбина.
Но нито бедността, нито сметките могат да го откажат от идеята да се върне в страната ни. Като първи дипломиран живописец, той веднага намира място като учител. Работи това цял живот – първо в Стара Загора, после в Пловдив и Варна. Но най-плодотворен е периодът, в който преподава в Художествената академия в София. Идеята за това висше училище е предложена за първи път от Константин Величков и първоначално среща много подигравки. Необходими са много усилия, за да се стигне до нейното откриване през 1896 г. Антон Митов е поканен за един от първите учители заедно с Борис Шатц и Иван Мърквичка, с когото от 1893 г. издават първото списание за изкуство у нас. И тримата са много обичани от своите ученици и поставят принципите на художественото образование в България – работа, която изисквала всичките им сили, за да се преборят с предразсъдъците. Постепенно Митов налага своя авторитет, става професор, а след това е избиран два пъти за директор на Академията – в периода 1912-1918 и 1924-1927 г.
Той говореше интересно... минаваше за теоретик на изкуството, беше културен човек и често излизаше в печата със статии или критики, подписани с „Имос” или „Тонино”.
Въпреки многото си административна работа Митов нито за ден не изоставя рисуването. Неговата прецизност при пресъздаването на детайлите е толкова пословична, че дори предизвиква критика за документалност, но именно този „фотографски” рисунък носи слава на живописеца. Но освен с блестяща техника той впечатлява и с топлата си палитра, обилната светлина и с обичта, с която пресъздава десетки сцени от родния живот. Художникът рисува предимно битови сюжети, разкривайки напълно реалистично характерите и емоциите на хората. В наследството му има и много портрети, икони, военни картини и морски пейзажи.
В първите три десетилетия на двадесети век на платната му оживяват колоритни пазарни сцени, които отразяват не само подробности от етнографията ни, но и от реалния живот. Те са създадени с такава прецизност и топлота, че се харесват много извън границите на България. „Селските” платна на Антон Митов са посрещани с възторг в повечето европейски държави, а той самият е канен за изложби в Париж, Берлин, Рим, Венеция, Варшава, Мюнхен... Част от картините му са притежание на частни колекционери не само в Европа, но и в Америка и Африка. Така художникът придава на родното изкуство международен авторитет и в очите на чужденците страната ни не е вече онзи затънтен край на Балканите.
Антон Митов впечатлява с трудолюбието си и умението да вмества в графика си десетки ангажименти. Освен като художник и преподавател той работи и като лектор. Непрекъснато пътува из цялата страна, за да изнася доклади и беседи, защото е убеден, че изкуството трябва да стане по-близко до обикновените хора. Същевременно пише художествена критика, рисува стенописи в църкви и манастири, както и илюстрации за романи като „Под игото” и почти не му остава време за почивка. Много преди да почине през 1930 г., той е признат не само за един от най-великите ни художници, но и за един от най-големите патриоти. Успява да възпита в духа на изкуството и сина си Борис (1891-1963), който също става известен художник, преподавател и професор в Художествената академия.











Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #25 -: 23 Октомври 2013, 20:08:58 »

Пазар в Пловдив, от Иван Мърквичка, 1880 г.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #26 -: 29 Октомври 2013, 12:12:18 »

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРКАТА
Автор: Ивайло Балабанов


Не можеш ли да победиш жената
със роза – не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана в арабския Коран.
Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
„Насила хубост никога не става!“ –
потънал в Арда ясният вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива…
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.
Не ги възпряха ни Отца, ни Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсеха зокум:
помятаха, а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.
И ни една не падна пред Пророка,
годежен пръстен с турчин не смени.
Пет века продължаваше – жестока –
най-страшната от всичките войни;
най-величавата война, в която
воюваха кинжалът и честта,
насилието срещу красотата,
а простотията със мъдростта.
Война! Велика женска епопея,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея,
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни
как конят на Пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите от червена мед;
как гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и, паднал във нозете на Гергана,
поклон стори. До земята чак!
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #27 -: 31 Октомври 2013, 19:07:06 »










Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #28 -: 12 Декември 2013, 19:07:05 »

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: БЪЛГАРЩИНА.
« Отговор #29 -: 12 Януари 2014, 10:10:03 »

Ой, пушко, пушко сестрице,
ти моя радост голяма,
настава време, настава
 аз тебе да те нарамя.

Нарамя и да отида
 в балканска хладна долина,
та с тебе да се пофаля
 пред мойта вярна дружина.

Дали не ще се делиме,
каквото и да ни свари,
дали ще сявга да бъдем
 със тебе, пушко, другари?

Ил скоро ази ще падна,
а ти у врага ще минеш
 и в гърди братски, юнашки,
ах, люти рани ще чиниш?

Но щото и да се случи,
кьлна те в майчино име,
в неволя, в лошаво време
 ти вярна, пушко, бъди ми.

Затуй, когато се срещнем
 със наште върли душмани,
въз тях ти пискай и пръскай
 огън, куршуми и рани!

По два, по трима пронизвай
 и смърт им люта изпращай,
тогаз без жалба, без милост
 душа си богу преда ща.

На пушката ми
 ИВАН ВАЗОВ
1876, април 10



Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.