Вестник АТАКА

22 Септември 2014, 17:05:13
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгубил си активационния е-мейл?

Радио Атака

Автор Тема: ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ЗА ВСИЧКИ!  (Прочетена 265 пъти)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -47
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3010
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми
ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ЗА ВСИЧКИ!
« -: 05 Октомври 2013, 11:11:58 »

Иван Ценов:
ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ЗА ВСИЧКИ!
5 октомври 2013 г. в 09:49

     

     Мой приятел отдавна настоява да публикувам в отделна статия модела на ДЕМОКРАЦИЯТА. Е, демокрации колкото щеш, ама нали "Америка" е "страната на победилата демокрация"! Та, макар и донякъде условно, ще си мислим за "Американската демокрация".

     Ето част от "Власт и политика", мой текст, писан доста отдавна.

     (Преди време намери място в части 8а и 8б на тема от моите бележки във Фейсбук "Писателят Георги Марков".)


                               ВОДА ИМА ЗА ВСИЧКИ, ЛОДКИТЕ НЕ СТИГАТ

Ноам Чомски е един от най-сполучливите критици на американската демокрация. Той е професор в Масачузетския технологичен институт  (MIT)  и е безспорен лидер в областта на математическата лингвистика, генеративните граматики и формалните езици. Независимостта на проф. Чомски от политическите кръгове му определя място на уникален критик, а неговите есета, монографии и най-вече гражданско поведение му носят определението “враг на Америка”, и то от официални кръгове във Вашингтон.

     В “Медиите под контрол”  проф. Чомски прави ненадминат по своята лаконичност и откровеност анализ на структурата на властта в САЩ. Що се отнася до принципите на външната политика на САЩ, българинът има на разположение други две книги на проф. Чомски - “Петата свобода” и “Година 501-ва”.

     Защо ни е необходим американският модел на властта? Та нали Америка е единствената суперсила?! Та нали моделът, към който се стреми България, е с маркаUSA!

     Има обаче една важна подробност. Вашингтон прилага два “демократични модела”.  Единият е за метрополията на Империята на янките, другият е заколониите. Моделите са еднакви, ако повярвате на пропагандата, но много се различават, ако вникнете в тях.

     Да разгледаме същността на двата (демократични) модела.



     Модел на метрополията.


     Обществото се състои от три класи. Класа на богатите - това е "истинската власт". "Специална класа" - това се хора, които са доказали своята лоялност към богатите. Наричат ги политици. Те са представители на официалната власт. Те са добре подготвени. Те най-добре "разбират" интересите на обществото. Към тях е прикрепен обслужващ персонал  медии, политолози, социолози, учени. По-голямата част от обществото образува "обърканото стадо". Тук трябва да влизат останалите. Те работят и не се бъркат в управлението.  Е,  разрешава им се да избират хора от "специалната класа", които да управляват.

     Такава е теорията на американската демокрация. Такава е и практиката в метрополията. Пълна идилия!

На това място все пак  се изкушавам да цитирам проф. Чомски:


     "Той (Липман - доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и на вътрешната политика на САЩ - И. Ц.) твърди, че наречената от него  "революция в изкуството на демокрацията"  може да бъде използвана за "фабрикуване на съгласие", т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е  съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, "общите интереси напълно убягват от общественото внимание" и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от "специална класа" на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата. Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една "интелектуална общност" може да разбере общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика". Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е типичен ленински възглед. В действителност, той има много близка прилика с ленинската концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни. Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите основни идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило (не е писано специално за българските "комунисти" - И. Ц.). За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт - бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те  (масите - И. Ц.) са прекалено ограничени да видят сами.

     Липман  подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория запостепенната демокрация. Той  твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на граждани, които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е "специалната класа". Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава е как да се погрижи за онези другите. А "онези другите", които са извън групата, т. е.  огромната част от населението, Липман  нарича "объркано стадо". Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим да не ни стъпче. И така имаме две функции на демокрацията. На "специалната класа", на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. "Обърканото стадо" също има функции в демокрацията.  И тя, според  Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник.  Но освен тази функция, хората в стадото имат още една защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на "специалната класа". С други думи позволява им се да кажат: "Искаме ти да си Наш водач"  или  "Искаме Ти да си наш водач". И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори.Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на "специалната класа", те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници. Така е при "правилно функциониращата"демокрация.

     И това има своята логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим "обърканото стадо", трябва да не му позволим да се разгневи,  да стъпче и разруши нещата. Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да пресече улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на "обърканото стадо" да участва в действието. То просто ще обърка нещата.

     Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и "правилни"  вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка.  Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска власт" са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа".  И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към "специалната класа". Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от "специалната класа". Останалата част от "обърканото стадо" просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които и е разрешено да избира.

     Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенциален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик Рейнълд Нийбър, наричан понякога "теологът на истеблишмънта", гуру на Джордж Кенън и на интелектуалците около Кенеди казва, че "рационалността е много строго ограничено умение". Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания (Времето е наше! Да спрем разрухата, да възродим България! Заедно за България! Той е! Ние можем! - И. Ц.), за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата. Това  виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се подаваме на "демократичния догматизъм", че хората най-добре сами преценяват собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него,именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки. Това е лесно в така наречената тоталитарна, а в последствие и милитаристична държава.Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата. Логиката е  ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на"обърканото стадо". То не може да ги схване." (Край на цитата.)



     Модел на колонията.


     "Туземците" не са способни да се управляват сами. “Американците”  най-добре "разбират" техните интереси. Последното трябва да е тайна за "туземците". Трябва обаче да им се внушава, че ще се развиват по "американски модел". “Америка” е еталон! Страна на победилата демокрация!

     Такава е теорията. Практиката?

     "Туземците", следвайки "американския модел", също трябва да се разделят на трите класи. С една малка подробност. "Истинската власт" и "специалната класа"  имитират дейност, и по същество цялото "туземно" население влиза в състава на "обърканото стадо".  Естествено, нещата все не стават като в Америка, но за това са виновни самите "туземци".


     Къде са основите на модела на колонията?

     Проф. Чомски определя “петата свобода”,  като правото на "американците"  да грабят и експлоатират Третия свят. Според Чомски петата свобода е “една свобода, която бе пропусната от президента Франклин Делано Рузвелт, когато той прокламира с Атлантическата харта знаменитите “четири свободи”, представени като главни цели на западните съюзници във Втората световна война: свобода на словото, свобода на религиите, освобождаване от нуждите и освобождаване от страха”.


     Отново се изкушавам да цитирам проф. Чомски:


     "Главният враг (на "Америка" - И. Ц.) е местното население, туземците, които се опитват да откраднат "нашите" ресурси,  намиращи се в "техните" страни, които са заразени от мъглявите и идеалистически цели от рода на права на човека, стандарт и свобода, които бидейки неразумни и изостанали, не искат да разберат, че тяхната "функция" е да бъдат допълнение към индустриалните икономики на Запада (включително японската) и да обслужват нуждите на привилегированите групи, които господстват в тези общества.  Най-голямата опасност от тези туземни врагове произтича от това, че ако не ги спрем навреме, те могат да посеят вируса на независимостта, свободата и прекаления интерес към човешкото благоденствие, заразявайки по този начин съседните райони. ... Главните силови линии на тази мисъл са ясно изразени в "свръхсекретни"  документи и прогнози, а понякога и в публични декларации, но те липсват в политическите анализи, вестниците и повечето академични проучвания. Последното е в съгласие с втория най-важен принцип в политиката: идеологическата система трябва да изпълнява своята "функция" - да осигури желаното ниво на апатия и невежество сред населението и сред политически активните елити,  разбира се, с  изключение на онези, които не само контролират идеологията, но и определят, и прилагат политическата линия."

                                                                                                         (Край на цитата.)


     Да надникнем в по-интимните страни на "демократичния модел"  в условията на неоколониализъм?

     И така, "петата свобода"  е правото на "американците" да се разпореждат със съдбата на други народи. "Моралното право"  за това непосредствено следва от една екстраполация на модела на управление на метрополията. "Обърканото стадо"  се замества от "туземното население". "Туземците"  не могат да осъзнаят "правилно"  своя интерес и на помощ идват те - "американците". Всичко останало е почти същото. Почти, но не е същото. Особено голяма е разликата в ролите на "туземната специална класа"  и "специалната класа"  в метрополията. "Туземната специална класа"  е по-скоро "туземна колониална администрация". За нея се полагат специални "грижи". "Американците" не се престарават. Не е необходимо. Обикновено сред туземците се намират достатъчно продажни и неграмотни хора,  които са най-удобния материал за попълване на"туземната колониална администрация". "Туземният вожд"  трябва да е слабо образован, по възможност с безличен или дори пародиен външен вид. По правило неговото поведение се моделира така, че да бъде презиран от съплеменниците му,  готови почти по всяко време да го "сварят в казана".

     А най-важното при "отглеждането"  на "туземната колониална администрация" е да се елиминира всяка възможност за приемственост. Така туземците са лишени от възможността да си предават информация при смяната на екипите и дори на поколенията. Новият туземен вожд трябва да започне от нулата. Това най-сигурно става при "революция" или "преврат". При това първата задача на новия вожд е да изтреби в буквален или в преносен смисъл част от предишната, най-често стояща под самия връх, "туземна колониална администрация".  Или ако използваме техническа терминология, "специалната класа"  в метрополията е продукт на "непрекъснат производствен  процес", а "туземната колониална администрация"  е продукт на "дискретен производствен процес". Тук трябва да отбележим, че методите, които използва "Империята на янките"  не се различават много от руската имперска политика в България.

     Почти същият театър се разиграва и при имитацията на туземната "истинска власт".  Е, и едните и другите получават привилегията да се перчат пред съплеменниците си. Ако слушат, получават награди. "Цветни стъкълца, тенекийки, огнена вода".


     Преди да преминем към кризата на властта в България, си заслужава да подредим още малко нещата.

     Първо.  У нас има една специфична особеност. Българо-руската дружба!

     Странно защо повечето изследователи не отдават заслуженото на руския колониален опит в България. Особено след 9 септември 1944 г.  Накратко, след 9 септември 1944 г. отношенията между Русия и България са прототип на т. нар."неоколониален модел",  заменил класическия колониализъм, широко практикуван от "западните демокрации".  Смятам, че една от тайните за успеха на неоколониалната политика на САЩ през 20 век е именно прилагането на система на подчинение, твърде близка до руската политика в България. Вместо старата колониална практика, основаваща се на колониална администрация, обезпечена кадрово от метрополията (напр.  Ост-Индийската компания), американците предложиха “свобода”  на колониите. Така Америка успя да измести в редица региони на света класическите империи Великобритания, Франция, Испания, Холандия и Португалия.

     Искам да отворя една скоба. Русия включва България в геополитическите си планове поне от началото на 18 век. За близо 200 г. Русия е разработила широка агентурна мрежа у нас. Не е трудно да се види, че много от руските агенти в България получават тази “привилегия”  по наследство. Позволявам си да мисля, че издигането на г-н Мартин Заимов за шеф на борда е един “реверанс към заслугите”  на неговия род. Достатъчно е само да припомним, че дядо на Мартин Заимов е ген. Владимир Заимов,  разстрелян преди 9 септември 1944 г. за шпионаж в полза на СССР.  А начинът, по който г-н Заимов стана шеф на борда, навява на мисълта за носталгия по времето на парашутистите и подводничарите.

     Второ.  Разликата в двата модела има своите основания преди всичко в икономическата база в метрополията и колонията. Америка е суперсила и в икономическо, и във военно отношение. Около 5%  от американците са богати, или свръх богати. Доходите им са над 100 хил. долара годишно. Под тях е т.нар. "средна класа"  (35%). Представителите на средната класа имат предимно собствен бизнес и доходи между 45 хил. и 100 хил. долара годишно. Има още една категория - наемни работници (40%), доходите на които достигат долната граница на доходите на средната класа. Бедните в Америка (20%) имат доходи под 18 хил.долара годишно (“чертата на бедност”  за едно четиричленно семейство е определена на 15 хил. долара годишно), т.е. 1500 долара месечно - мечта за много от нашите политици и бизнесмени. В Америка уважават богатите. Почти всички си плащат данъците. Икономиката в сянка е около 10% - една от най- ниските в света. Високите доходи и консенсусът по отношение на фундаменталните ценности определят работоспособността на модела.

     Друго е положението в колониите. Шепа свръх богати, които са загърбили националните интереси и огромно мизерстващо мнозинство. Мафиотна икономика и липса на консенсус за фундаменталните ценности. Вечно търсене на нови пътища и попадане в нови капани.

     Надявам се стана ясно, че когато говорим за власт, първо трябва да определим за каква държава става въпрос. За Америка или за България?  В страни като България структурата на властта е пирамида, на върха на която е отношението между външни фактори и туземната колониална администрация.  Москва командваше Живков. Днешните наши управници също гледат навън.

https://www.facebook.com/notes/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/166600036866992
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -371
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ЗА ВСИЧКИ!
« Отговор #1 -: 05 Октомври 2013, 12:12:01 »

Абе стига спамил бе келеме келяво.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -47
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3010
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми
Re: ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ЗА ВСИЧКИ!
« Отговор #2 -: 05 Октомври 2013, 16:04:47 »

?!Стига с тези кели...какво съм виновен,че си целия в кели..и само се чешеше като обезумял..та ме беше срам да ходиш до мен по улиците...Краста ли имаше..или това някакви тикове бяха?!В италия явно си излекувал този проблем,иначе не знам щяха да те допускат близо до хората...
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -371
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6660
Re: ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ЗА ВСИЧКИ!
« Отговор #3 -: 06 Октомври 2013, 12:12:58 »

?!Стига с тези кели...какво съм виновен,че си целия в кели..и само се чешеше като обезумял..та ме беше срам да ходиш до мен по улиците...Краста ли имаше..или това някакви тикове бяха?!В италия явно си излекувал този проблем,иначе не знам щяха да те допускат близо до хората...
Аха ново 20-сет сега съм се бил чешал :D

Така ли ти закърменият с хайдути лъжеш, това ли ти е българското ? Според мене е циганска работа и думата ти не е дума на мъж, а на мръсен циганин. :D
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

Търпелив

  • Шампион
  • *****
  • Популярност: 321
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 13349
  • в политиката и един мандат им е много
Re: ДЕМОКРАЦИЯ ИМА ЗА ВСИЧКИ!
« Отговор #4 -: 04 Ноември 2013, 16:04:19 »

Откраднаха диаманти от Николай Василев

Крадци са задигнали три диаманта при обир в къщата на бившия вицепремиер в правителството на НДСВ Николай Василев.

Освен скъпоценните камъни, апашите взели също два часовника "Картие", бижута от бяло и жълто злато, съобщава в. "Преса". Николай Василев е потвърдил за обира, но е отказал да коментира инцидента. Василев живее в столичния квартал "Бояна". Къщата е оборудвана с камери и СОТ, който бил изключен.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1168540
Активен
Плевнелиев и ГЕРБ угодничат на поробителите на България!
И 120 депутати са твърде много в Народното събрание!
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.турци, турски, турско малцинство