Вестник АТАКА

22 Август 2017, 21:09:13
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Радио Атака

Автор Тема: Народна или хайдушка носия, четническо въстаническа униформа.  (Прочетена 32792 пъти)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Народна или, хайдушка носия, четническо въстаническа униформа.

Всеки българин, трябва  да има такива дрехи.

Да си ги облича на празници, на чествания и по каквито случаи сам той прецени.

Българин без такава носия или униформа за мене не е българин.

Да аз още нямам такива дрехи, но се надявам за новата година, с Божията помощ да си купя народна носия. Разликата между нея и хайдушката носия е само " СИЛЯХЪТ"



Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Българска народна носия от с. Боготево, Смолянско

 
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Тракия е основната и най-голяма фолклорна област в България.

Тракийската низина ни пленява със своята необятност и простор. Зелени полета и ливади се простират от Стара планина на изток чак до бреговете на Черно море и на юг до Родопите. Равна и необятна е тракийската низина. По тези земи се е зародила  най-древната култура на Балканския полуостров, сътворена от първите й заселници – траките. И до днес из равна Тракия звучат песните на Орфей, сияе златото на тракийските владетели, надлъж и нашир се разнася уханието на българската роза.

Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тракийското творчество се отразява духът на нашия древен народ, неговата нравствена чистота. Всяко създадено от народа творение е откровение, радост или тъга,  предава се от поколение на поколение и крие онази тайна, която всеки българин носи в сърцето си.  Хубави и горди са тракийските моми. С росна китка на чело те чакат своя момък сутрин и вечер край извора или край кладенеца. От техните песни лъха нежност, а  танците кипят от жизнерадост и веселие.

Рано на пролет, щом по дворовете цъфнат първите кокичета,  из Тракия тръгват страшни кукери, мъжете си слагат маски, връзват на кръста си тежки звънци и подгонват лютата зима, за да си иде по-скоро и да посрещнат пролетта.

В първия пролетен ден сутринта рано стопанките простират пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или червени конци да пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги види, Баба Марта да се разсмее и да пекне слънце. Много легенди са разказват из Тракия за прочутата българска мартеница, която всеки българин точно на първи март връзва на своите близки и приятели за здраве и успешна година.

В неделята преди Великден тръгват лазарки, за да пожелаят здраве и берекет за всеки дом. Момите гадаят коя първа ще има сватба, всяка мома оставя в общо менче своя гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил, а на сутринта предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък  ще се омъжи.

Тракийските жени са сръчни, изпод техните ръце се раждат чудни шевици и бродерии, по ризите и сукманите разцъфват пъстри цветя, а цветовете на дъгата се събират и се оглеждат в шарените черги.

В южна Тракия и до днес се пази древен обичай – нестинарството или ходенето с боси крака върху жарава. В края на май се палят буйни огньове, въглените им се разстилат в кръг, а около него се извива хоро, най-отпред се носят иконите на св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, най-често жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. Светците Константин и Елена се смятат за покровители на нестинарите.

Такава е българската Тракия от както свят светува: жива и необятна, тайнствена и омагьосваща с красотата си, весела и игрива, истинска и вечна…
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Всяко дете от малко трябва да има и носи народна носия.


Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Женска носия от Дебър, Македония:



Женски празнични носии от Мариово, Вардарска Македония:

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Лена Кирилова: Добруджанската носия съчетава отличителните черти на облеклото на преселниците от различни райони на България

Етнографът Лена Кирилова, уредник в Етнографската къща в Добрич в интервю за радио “Фокус” – Варна.

”Фокус”: Какво е специфичното за добруджанската носия?
Лена Кирилова: Не бихме могли да кажем, че в Добруджа е характерен само един тип носия. “Добруджанска” като понятие не би изчерпало многообразието и спецификата на различните етнографски групи, които населяват етнографската област Добруджа. В резултат на исторически, обществено-икономически и политически причини в региона през периода от началото на 19 век до 1940 година, когато в Добруджа се заселва последната голяма етнографска група, се извършват редица миграционни и преселнически движения. Те водят до обособяване на различни по своята материална и духовна специфика етнографски групи. Така като най-характерни и в елементите на носията, и на фолклора, и на духовните вярвания са няколко етнографски групи. Най-големи от тях са обособени от преселниците, които идват от Тракия – Одринско, Лозенградско, Сливенско, Ямболско и т.н. Друга голяма група са преселниците от Котленско. Първоначално това са били овчарите от Котленския Балкан, които впоследствие се заселват заедно със семействата си. Друга специфична етнографска група са преселниците от Северна Добруджа след Крайовския договор през 1940 година. Последната група преселници са всъщност напуснали своите земи в Югоизточна България още през 19 век, за да стигнат до Бесарабия и после да се завърнат в Северна Добруджа. Има и по-стари групи население. Това са така наречените шиковци, капанци, гребенци. Те обаче са характерни за област Силистра.
”Фокус”: Как това многообразие се е отразило на културата на региона и в частност изработването на носии и техния облик?
Лена Кирилова: Всяка една от етнографските групи е запазила своите специфични белези. Обединяващ е общобългарският етничен стил, който се изразява във формата, украсата и начина на изработка на носиите. Трябва да се подчертае обаче, че носията е един от най-консервативните белези що се касае до материалната култура, така че и днес, ако бъде посетено някое добруджанско село, може да се забележи, че носията носи символиката на старите вярвания и знаковите символи, които намират изражение и в едновремешното фолклорно облекло. Трудно е да се даде едностранно описание на спецификата на добруджанската носия в контекста на разнообразието от етноси, които живеят в региона.
”Фокус”: По какъв друг принцип освен етнографския могат да бъдат класифицирани носиите?
Лена Кирилова: Не само за Добруджа е характерно разделението на носиите по семеен принцип, по обреден, социален, възрастов. Ако например се обърнем към традиционния народен календар, ще видим, че във всеки един от празниците всяко едно обредно лице носи своята специфична носия, която да показва именно неговото участие в празника, която да характеризира тази знакова функция, която даденото обредно лице ще има в празника. Ако се вземат за пример едни от най-красивите добруджански носии – лазарските, те се различават от лазарските носии в други краища на България. Отликата е най-вече в украсата, в богата изработка от синчани, сребърни накити и т.н. Различават се и в цветово отношение, тъй като символиката на празника е желанието за здраве, за берекет, за любов и всичко това трябва да се излъчва от носията, т.е. тя не може да бъде в тъмни цветове. Преди всичко трябва да бъде в червено, което да предпазва девойката от злите сили. Трябва да носи яркоцветието и на самата пролетна природа що се отнася до украшенията. Ако се обърнем към семейните празници, примерно при булката, при младоженеца, носията също има своята символика. Един от акцентите е украсата на булката – специфичните накити и червеното було, което предпазва от лоши очи. Освен това булката трябва да има две ризи, едната от които е с незавършена бродерия. Това е свързано с древни народни вярвания, че много хубост привлича лошите очи, за това при девойката трябва да има някакъв недостатък, някакъв кусур, както казват бабите, за да не привлича злите сили. Има и друга традиция в отколешното облекло. Момичето може да ходи незабрадено само докато не е омъжено, след сватбата забрадката е задължителен елемент от облеклото. Всеки един от детайлите в носията показва на колко години е момата, от кой район е, дали е омъжена, дали има деца, дали е вдовица и т.н. Важно е дори мястото, което заема китката зад ухото на момата, дали е от ляво или от дясно, броят на плитките й. Всичко това носи определена символика. Така че, ако трябва да се обърнем към народната материална и духовна култура, които са взаимно проникнати, ще видим, че и в носията са наслоени всички древни вярвания и посланията, които идват от хилядолетия назад, претърпели своето развитие. В една или друга посока те намират отражение във всеки един елемент от народната култура, включително и носията, която е ярък изразител на българския етничен стил, обединяващ всички етнографски групи в страната. От друга страна носията пази детайли, свързани с регионалните специфики на всяка област. И тъй като както казват етнографите, Добруджа дава етнографска картина на половин България, освен това регионът е един от най-богатите в материално и духовно отношение, в него и до днес могат да бъдат открити многообразието и богатството на народната култура. Това е дало своя отпечатък и върху добруджанската носия.

http://focus-news.net/?id=f15654
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Северняшка:


Добруджанска:


Шопскa носия


Пиринска  носия


Родопска  носия


Тракийска носия
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204







"Българска невеста":






Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.