Вестник АТАКА

21 Август 2017, 02:02:23
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Радио Атака

Автор Тема: Народна или хайдушка носия, четническо въстаническа униформа.  (Прочетена 32768 пъти)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

--------------------------------------------------------------------------------

Малко подробности за униформите на І-та българска легия:

"Киро Стоянов – племенник („сестрин син”) на Раковски, бил очевидец на много случки от живота му, или е слушал такива от Кръстю Тарпанов, зет на Раковски. Според разказа на Стоянов, Раковски мислел не само за участието на легията в евентуалния сръбско-турски конфликт, но се грижел и я приготвял за очаквания поход в България. Той поръчал униформа на доброволците: „бели шаечени мундири със зелени гайтани, гащи от същия шаек, чорапи и цървули и кожан калпак с тенекиено левче на челото”. Д-р Петров не е бил много сигурен дали е записал правилно цвета на гайтаните, и затова след „зелени” е поставил въпросителен знак. Дрехите обаче със сигурност са били бели. В архива на Раковски са запазени две разписки: от Сима Д. Миленкович, абаджия, че е получил от Раковски 1015 гроша за бяло сукно (шаек), с дата 30 юни 1862 г.; и от Миливое Джукнич, също абаджия, че е получил от Раковски 1125 гроша за 150 аршина бяло сукно, с дата 3 юли 1862 г. К. Стоянов привежда и още една любопитна подробност: Раковски си направил „разкошно облекло”, с което задоволил своето пристрастие към „салтаната”. Чертата да блесне външно той бил наследил от чичовците си от Котел, които били „юначни” и направили много добрини на котленци, но се предавали на разкошен живот и живеели като князе. За своята униформа главният войвода на Българската легия Раковски поръчал две наметала: едно дълго до под коленете като пелерина, с тъмнозелен цвят, опакото - червено; друго - бяло. Поръчал и два мундира: един от бяло тънко сукно с червени гайтани и със сърма на яката и пагоните; другият мундир бил червен (няма данни за гайтаните). Към униформата влизали ботуши и чер калпак с лъвче, ушито със сърма върху червен плат.
В случая става дума не точно за разкош, а за нещо по-различно. Заел се с подготовката на въстанието, Раковски съзнавал, че той става лицето около което трябвало да се консолидират българите, желаещи да участват в освобождението на България. Както видяхме по-горе, в Белград в 1861 г. той е възприеман като българският Гарибалди, заемащ висша „народна длъжност”…
…Констатацията, която може да се направи от документалните разписки от 1862 г. е, че по време на въоръжения сръбско-турски конфликт на 3-5 юни, в който взели участие българските доброволци, техните униформи не са били готови. Ушиването им е започнало и то не веднага, след като Раковски е получил разрешение за официалното създаване на легията от сръбското правителство, което е станало на 4 юни 1862 г. Едва на 30 юни е било закупено известно количество плат за униформите.
…Че по време на военните действия срещу турците в Белград на 3 и 5 юни 1862 г. участниците в Българската легия не са имали униформи, се вижда от спомените на Христо Иванов-Големия. Тъй като пасажът, за който ще стане дума, не е разчетен в самостоятелното издание на спомените, той е предаден по книгата на Захари Стоянов - „Васил Левски (Дяконът), черти от живота му”. В нея за втория ден на въоръжения конфликт в Белград през 1862 г. Захари сочи Големият да казва: „Събраха се пак нашите българи под началството на своите войводи. Сега те изглеждаха по-войнствено, защото бяха въоръжени с белгийски пушки и с тенекиени левове на калпаците, които Раковски беше поръчал да изработят в Топчидере”.
Явно само с калпаци с лъвчета и с пушки е успял да снабди главният войвода Раковски легионерите в дните на въоръжения сблъсък с турците. Без униформа е и самият той, когато посреща сръбския княз Михаил Обренович при посещението му на българските позиции при обсадата на Калемегдан. Според разказа на Киро Стоянов, комендантът на барикадата Раковски тогава бил облечен цивилно...
...В Националния военноисторически музей е изложена куртката на Бранислав Велешки, която се счита, че е от тези, които са носили участниците в Първата българска легия от 1862 г. Подобна куртка има и в Националния исторически музей. За нея е пояснено, че е на участник в Първата българска легия, но не е отбелязано името на притежателя. Най-вероятно е копие на първата. Всъщност „легитимацията” на куртката на Бранислав Велешки (Георги А. Левков) идва от едно съобщение в „Държавен вестник” от 31 юли 1896 г., където се казва: „С приказ под № 818 от 5.VІІ.1896 г. отпущат се по гл. VІ, параграф 20 по тазгодишния бюджет на Министерството на Народното просвещение шестстотин (600) лева на Бранислав Велешки за откупуване на неговата формена дреха за Държавния музей, която е останала от съществуващата през 1862 година Българска легия в Белград”. От Държавния музей куртката попада в Етнографския музей и на 5 август 1947 г. е постъпила във Военноисторическия музей. Куртката действително отговаря на описанието, дадено за униформата на участниците в Първата българска легия от Боби Петров. Платът е шаек, с цвета на слоновата кост. Гайтаните на пагоните, жгутите (ширитите) на гърдите и орнамента на ръкавите са зелени. Правата отворена яка и маншетите на ръкавите са декорирани с широки ивици от зелено сукно. С тънък червен гайтан са кантовани ръбовете на куртката, такъв има и под зелената яка. Шест продълговати месингови копчета затварят куртката при жгутите, още две копчета има на пагоните, до яката. Със същата на вид куртка се е снимал Васил Левски в края на 1869 г. - началото на 1870 г. в Букурещ, в студиото на Карол поп де Сатмари. Б. Велешки твърдял, че на снимката Левски бил с неговата куртка. Интересно е и едно друго сведение за Апостола. В спомените си Мария Сиркова-Цветкова отбелязва, че в Ловеч от Левски „останала формата от ален плат с бели гайтани, като на конвоя, като румънските конници-калараши”. (Конвоят са били гвардейците на румънския княз.) Тези и още някои други неща се изгубили или били ограбени от башибозуците през Руско-турската война. Ако написаното е истина, излиза, че или Васил Левски е успял да намери и запази червената четническа куртка нa Георги Раковски като Народен войвода на легията през 1862 г., или по нейно подобие си е ушил своя. Известно потвърждение на последното предположение намираме в сметката на Левски за последните пари, похарчени от него във Влашко. Там стои позицията: „96 [гроша] - за шеф на формата”. Все пак е странно защо самият Левски не е притежавал куртка от Първата българска легия: не си е ушил или я е продал? Захари Стоянов пише, че когато легията била разтурена, участниците в нея продали дрехите си, за да съберат пари за пътни разноски. Възможно е сред тези дрехи да са били униформите, които евентуално са били ушити на част от легионерите. Има и сведение на Иван Кършовски, че в Крагуевац накрая им взели дрехите под предлог, че са военни. По-вероятно е обаче с униформи на легията да са се снабдили само тези, които са останали при Раковски в Белград. Или може би само най-близките до главния войвода, като Бранислав Велешки и Киро Стоянов. За първият се сочи, че бил телохранител на Раковски, а вторият е негов племенник. Май само те единствени говорят за такива униформи. Тук е интересно сведението на генералният австрийски консул в Белград Васич. Пишейки в споменатия доклад, че само 20 от легионерите били облечени, той ще да е визирал, че само толкова са били тези, които са носели униформи. Няма снимка от това време на участник в Първата българска легия, облечен в униформа. Фотографията тогава е правела първите си стъпки и вероятно снимката е била непосилна за джоба на българските емигранти. Интересно е, че няма фотография и на Раковски с воеводска униформа, въпреки че се твърди, че много обичал да се показва.
С униформите на легията в Белград през 1862 г., чиито вид е бил като обичайните тогава военни униформи на конните гвардейци-хусари, Раковски полага традицията бунтовническите чети в България да бъдат облечени с такива дрехи. След това ги носят четниците на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Христо Ботев, участниците в Априлското въстание. При малкото запазени сведения е трудно обаче да се прецени и да се заяви категорично за съществуващите фотографии, коя куртка действително е била носена от български четници и коя е била реквизит от ателието на съответния художник, придобито по някакъв начин от някой бивш военен..."

Из „Легията на Раковски. Дейност и символи”, автор К. Гербов, 2009 г., http://www.google.com/search?hl=en&source
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

     




                        Традиционно хайдушко облекло!
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204





От шопският край.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Носии от Скопска Църна гора:

В ляво - празнична мъжка и женска лятна носия; В дясно - празнични носии на ерген и мома:


Моминско забраждане:


Моминско забраждане в профил и с паун перо:


Ерген и мома на "задявка":


Източник: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.536926906376279.1073741848.225037020898604&type=3
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Българска лятна женска носия от село Теслимкъой, Малгарско, Източна Тракия от втората половина на XIX век:



Българска носия на годеница. Лозенград, Източна Тракия. Втората половина на XIX век:



Българска празнична женска носия от Одринско от втората половина на XIX век:



Българска невестинска носия от село Булгаркъой, Кешанско, Източна Тракия от средата на XIX век:



Българска празнична женска носия от село
Еникъой, Узункюпрюйско, Източна Тракия от втората половина на XIX век:

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Да се похваля !!!
Сега януари, като си бях за седмица в родината си поръчах: тракийска носия : потури, елек , риза и ямурлук.
За лятото ще съм готов с народната ми носия и най-сетне ще се почувствам истински българин. Остава ми да си купя : калпак, цървули, пояс и силях и  това е.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Малко описания на дрехите по нашите земи:

Пътуване на Антон Вранчич от Буда до Одрин (1553) - описание на вида на българските жени.




Не трябва да се говори за облеклото у тях. Изобщо то е рунтаво, грубо и евтино, каквото са може би носели първобитните, направено от влакнести кожи. Само ръкавите и нагръдната част на връхната им дреха са изпъстрени с по-дебели, разноцветни копринени шевици. Дневник на Ханс Дерншвам за едно пътуване до Константинопол и Мала Азия (1553-1555). Тук вече е близо до Пловдив.




Момите се обличат обикновено в прост шаяк с кафеникав цвят,..., носят и шалвари до коленете, набрани или нагънати като унгарски гащи. Някои имат къси вълнени чорапи, а върху тях - турски башмаци, това са ниски обуща. Някои не носят шалвари, нямат и горна дреха или палто, ходят само по една риза без престилка. Ризите им около врата, на гърдите и на ръкавите са богато и разноцветно извезани с боядисани вълнени конци, както е обичайно и в Седмоградско. Жените носят на главата си малка ленена шапчица, отзад я връзват с шнур, на нея виси широка опашка, също извезана с много цветове, а в долния й край е прикрепен пискюл. Върху всичко това забраждат проста кърпа.
 ........
Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички с дрехи от сив или бял груб плат, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете. Шапките им са от бяла плъст или бяло сукно, а също и от прост кафяв шаяк, със заострена форма. Мъжете нямат горни дрехи, ходят само по ризи зиме и лете. Мартин Грюневег, Подробно описание на живота ми и този на моите родители и деди, където се съдържат различни сведения за миналото... (1582 г.) Село Ботево, Варненско.




Своите ризи и особено кърпите си те обшиват с разноцветна коприна. Мъжете по облеклото си са почти еднакви с унгарците. Всичките дрехи са им тесни. Жените пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. Носят надиплена фуста, главата си забраждат с бели кърпи, като част от косите оставят да висят отзад с обшити краища до пояса. Ръкавите на ризите по цялата си дължина са изпълнени с пъстри шевици. Отпред по шията носят престилка, обвесена със сребърни и златни пфенинги. Пръстите им са отрупани с пръстени. Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау (1587 г.). След като на дълго и широко ни занимава как българския произлиза от чешкия и полския и къде се срещат тия езици, прави сметка, че славяните трябва да са повече от германците. Според него и облеклото доказва тая работа.




Що се отнася до носиите на жените тук в България, намерих същите с техните пъстри ризи, и когато са най-красиво украсени, с техните пъстри наметала на едното рамо и забодени с желязна или месингова брошка, също както правят при нас пруските, естонските, курландските, руските и литовските жени, така че няма никаква разлика. Когато аз отидох към Дунав, помислих си, че от своите земи литовските жени са отишли там. Между другото Танкоан прави също директна връзка между езика и носията и то защото попада на българско село в Мала Азия (1807 г.):




Бяхме приятно изненадани, като открихме в това село жени, които се движеха с открито лице, и мъже, чиито нрави странно противоречеха на азиатските изобщо. Открихме също носии на жителите от бреговете на Дунава и чухме славянски език в местност, в която бихме го сметнали съвсем чужд. Някои сведения скоро ни дадоха обяснението на това откритие. Жителите ни разказаха, че са от български произход и че селото им е било основано преди почти един век от бащите им, изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не са могли да намерят в родината си. Прикачам също рисунки от Щайнах (1583 г.) на българска женска носия, както и домашно женско облекло на туркиня и гръцко женско облекло.

Английските пътеписи за нашите земи също се спират върху облеклото. Ето едно няколко столетия по-късно: Чарлз Франкланд от 1827 г.




Те обичат украшенията и всички носят красиви златни и сребърни гривни или браслети, много подобни по форма на турските или персийските гривни, които са така модерни в Германия. Носиите им наподобяват тези на влашките жени — нещо като полутюрбан при жените или собствените им дълги коси, украсени със златни монети, при девойките; обици от злато или сребро, сребърни пръстени на ръцете; жакет с къси широки ръкави, отворен при врата и на гърдите с лека бродерия; и фуста с пъстроцветни краища, които много й подхождат. Краката им са винаги боси и хубави.

Мъжете обикновено са силни, но нямат особено хубави черти; те всички си приличат по физиономия и често пъти съм имал
 усещането, че във всяка къща срещам един и същи човек. Облеклото им се състои от калпак от овча кожа, голяма широка аба от груб кафяв вълнен плат, камгарен или копринен пояс около кръста, чифт обемисти потури; краката им са обвити в овча кожа или
 груби вълнени чорапи и обути в кожени сандали.

А това пък е описание на руфета, правен от Димитър Маринов (вече го пусках тук) - "Племената, влаките, задругите, семействата, имената и коровете в Западна България", публикувано в "Жива старина", Русе 1892 г. За сравнение. То пък е от Северозападна България.





1. Риза. Тя е от домашно памучно платно, дълга до изпод коленете, с копринени (свилени) или от тире брезди (кенаре).
Прътени ризи в тая група рядко се срещат.
2. Престилка и 3. вълненик. Престилките и вълнениците от тая група се хвалят по своята красота. И действително още от далеч хубавата алена боя, която преобладава в тукашните престилки и вълненици, още от далеч ще ви привлече вниманието и ще ви улесни да отличите тия престилки и вълненици (Кулско) от тия в другите села. Преобладаващият цвят е аленият, размесен тук-там с други цветове, но тъй щото окото не изгубва аленото. Престилките и вълнениците са еднакво дълги и жена, опасана с тях изгледва, че е еоблечена в красива алена рокля. Вълненикът е такожде ален и размесен с други цветове.
4. Чорапите са дълги до над коленете и са разноцветни и напъстрени. В тях такожде аленото преобладава. Туй е за момите. Жените носят по-затворени чорапи.
5. Забрадката е от бял плат, изкусно скроена и ушита отзад и украсена с разни шарени игли: жълти, алени, чървени треперушки и пр. Забрадката е тъй скроена и ушита, щото е готова и само се гужда на главата и забожда с игли. Забрадките на булките и на по-младите жени са украсени, а на другите, по-старите, жени липсват тия накитни игли."
И сега по точка 6 - валидна за всички групи с леки изменения:
 "6. Опинците са обуща. Провят се от воловска, биволска, конска, а много редко, и то само за децата, и от свинска кожа. Кожата е нещавена и опинките се правят от самите селяни. И още малко Димитър Маринов (описание на зимен кат дрехи):




Кошуля, риза
 Ризата преди 20-30 години се правила от прътено, кълчищно или ленено платно. ... Единствената разница между ризите в отделните племена са били шарките, с които са шарени тия ризи.

Днес вече срещаме памучни ризи, от памучно платно, ткаено от готов преден памук, какъвто се продава по дукяните.
 ...
Общият кроеж както на прътените, тъй и на памучните ризи е тоя: имат широки ръкаве, дълги поли, по-дълги отколкото е висок самият човек, за да може да се набира ризата над пояса и да прави пазва, в която селянинът обикновено гужда разни неща и то на голо...

Гащи, гачи
 Както ризата, тъй и гащите се кроят и шият или от прътено платно, или от памучно.

Гащите имат различен кроеж: едни гащи са с дно и приличат много на патуре, а други са без дно и приличат много на панталоне. С дното носят старите, а без дно - момците.

Беневреци, бреневреци
 Те са гащи от олеви, дебел шаек, наречен още някъде прътеница или шаек. Цветът на беневреците всякога е бял, от бял шаек или олеви.

Кроежът на беневреците е като и на панталоните, но само с тая разница: имат гачняк, т.е. вместо да се закопчават като панталоните, те се връзват с гачняк (учкур) или каиш.

Димии
 Димиите са широки гащи във вид на манафски шалваре от вълнен бял шаек невалян, нетепан, обшит от чълн и син гайтан.

Патуре
 Патуре са гащи по-тесни от димиите, а по-широки от беневреците. Те се правят или от чърн шаек вапцан, чинен или от самочрънка шаек, изтъкан от чърна вълна, а много рядко от бял нетепан шаек. Патурете са с копчета и се закопчават, а под коленете се връзват с подвръзки. По кроежа си патурете са двуяки: по-широки и по-тесни

Връхна дреха
 Джамадан, къебе. Джамаданът е с ръкаве и отпред по гърдите с двойни криле за закопчаване. Джамаданът се крои от нетепан, невалян шаек и е къса дрешка до пояса, обшита околовръст. ... Обличат го върху ризата, а върху му иде пояса.

Дрешле. Дрешлето е елек от бяла и чълна аба (дебел шаек), без ръкаве и без двойни криле.

Дорамче, късаче, кусак, глухче, гльоче. ...обличат я върху джамадана или дрешлето. ... По дължината си тая дреха е такожде разна: в някои къса до изпод пояса. Туй последното свойство на тая дреха е тясно скопчано с формата на гащите и бесневреците.

Долактанка, долактеник, клашник. Тая е третата дреха върху ризата. Името си е получила от дължината на ръкавите.

Гуня. Гунята е най-връхната дреха такожде с ръкаве. Направена е от козина и вълна и дълга е до над коленете. Цветът й е сур или сив и има гугла (качул), за да покрива главата, когато вали дъжд или сняг.

Опанджак, йопанджак. Тая връхна дреха играе същата роля, каквато и гунята. Разницата между нея и гунята се състои в това, че опанджакът няма ръкаве, а е широка дреха за намятане и загръщане.

Пояс, опас
... Поясът се ткае у дома от жените, и то от вълна и повесма или от памук, или само то вълна. Поясите са широки от 10 до 50 см, а дълги обикновено два метра, па понякъде и три. По цвета си поясът е чърн, червен, ален, гевезен, морав и бозов, а има и бял само при старците. Поясите са или дуз с чисти полета, или набраздени с разноцветни бразди.

Капа, калпак
 Капите се правят от овчи и агнешки кожи с вълната и биват чърни, сури или бели

Подкапник
 Тия подкапници се правят или от вървен вълнен плат, или от алено пазарско сукно. ... Лятно време, когато чърните капи не могат да се носят и търпят от голямата горещина, носят подкапници

Навоща, навуща, навои
 Навощата са от бяла аба, олеви и служат да си увива селянинът крака и свирката

Кожени дрежи
 Кожух, антерия и дорамче
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Тъй като съм любител на народното облекло, ще кажа, че е много удобно.Беневреците или потурите са широки и не ти създават дискомфорт като тесните дънки например.Цървулите са по-леки от маратонките и направо "летиш" с тях. Според мене и до ден днешен не са измислени по-удобни обувки за планина.
Поясът добре намотан,държи кръста ти стегнат и в същото време го пази от изстиване.
Силяхът с множеството прегради е удобен аксесоар, на който освен ДжиЕсЕм-и и протфейли, можете да сложите някой и друг нож или пищов.
 Калпакът през зимата топли по-добре от обикновенната шапка.
Ямурлука-ако ги няма съвременните изкуствени материи, които са номер едно за през зимата:също добре пази цялото тяло от вятър,дъжд и студ.
А сега ми разправяйте че са отживелица и анахронизъм
 Или както са казали старите хора
"Който носи потури, има големи мъ....ри
Сега не носиме потури и ето ви хоп демографска криза.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

Ето нещо интересно на което попаднах:

Повсеместно началото на въстаническите действия е ознаменувано чрез акта на преобличането - друг е въпросът, че понякога те се и изчерпват с него. Грижливо събирано във времето на подготовката на въстанията, облеклото е важна част - наред с храната, оръжието и медикаментите - от атрибутите на бунтовника - то неизменно е и препоръчвано в особените списъци, съгласувани от централните революционни комитети. Въстаническите дрехи, подобно на сватбените, са необикновени празнични дрехи по две причини: на първо място, защото се набавят с цената на значителна финансова инвестиция, а на второ - защото по правило остават неупотребими извън контекста на повода, за който специално са ушити. Тази еднократност на употребата е симптом за здравата връзка, съществуваща между облекло и събитие, между индивидуалния акт по преобличане и социалното действие, което то маркира.

Революционната униформа има колкото утилитарна, толкова и знакова функция - сред основните й цели е и възвестяването на преображението на роба в свободен човек. Ето защо тя е конструирана като цялостно отрицание на ежедневното облекло: въстаниците охотно отстраняват своите делнични дрехи, добавят знакови атрибути като метални левове, паунови пера, китки цветя и пр., а при невъзможност някой от аксесоарите да бъде заменен, той е семантично преобръщан и "обезвреждан" - Христо Силянов по примера на стария четник дядо Яндре навързва кърпа като чалма около феса си (Силянов 1984: 18). Водещият мотив за промяната в стила на обличане в героичното време със сигурност не е избуяването на естетически порив, намерил възможност за проява в условията на падане на нормативните забрани - по споделеното мнение Бенковски обезобразява отстъпените за нуждите на Хвърковатата чета коне, като им подрязва гривите и опашките, за да личи, че са "бунтовнически" (Стоянов 1983: 370).
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -62
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2916
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми

На теб най ще ти отива,както съм казвал и преди,на дядо ти рубашката и каскета с червените звезди.
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204

На теб най ще ти отива,както съм казвал и преди,на дядо ти рубашката и каскета с червените звезди.
-------------------------------------------------------------------
Дядо ми не е имал никога рубашка, носеше хубави и елегантни костюми, беше елегантен.
Темата обаче е за съвсем друго, но то явно не те интересува тебе Бисере. За тебе бате имам чифт насрани шалвари.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -62
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2916
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми

Да Бисере,твоите шалвари които миналата седмица насра наред Милано,нали?!....не мерси..
Антибългарите като Димитр, нямат право да се занимават с българските герои и изобщо с които и да са други български исторически личности!

Комунистче,и на главата си да стъпнеш,пак не можеш да  изчистиш името на гнусните ти червени предци,КАКТО И СВОЕТО ПРЕДАТЕЛСКО,колкото и да се опитваш да го прикриеш сред писаници и имитация на интерес към българските национални герои:)

Ето видно е колко държиш и на паметта за Левски.Осираш всяка тема за него,която не е продукт на елементарната ти мозъчна дейност.Естествено за това ще си носиш последствията,но нали си побесняла комунистическа издънка и сега без да ти прави особено впечатление, спокойно цапаш паметта за тях.
 
Кандидат убиеца на Ботев,няма право да пише за българските национални герои.
Червения боклук,който нарича мъчениците избити  по комунистическите затвори-свине..не би трябвало да е на свобода.Но за съжаление в България управляват същите престъпници,които управляват от 1944г.....такива като дядо му...и за сега няма последствия срещу подобни терористи и потомците им.

 http://forum.vestnikataka.bg/index.php/topic,36473.0.html#msg698271
В тази тема си траеш като комунист на разпит(въпреки,че и това е химера..комунистите винаги са били посерковци и този израз си е чист сарказъм).
[/quote]
Ето на такива изчадия адови е потомък тукашния самообявил се за единствен българин сред българите,Дришока-Димитър Димитров от кв.Надежда София.
Изчадие което плюе Ботев,който според него бил ненормален и ако бил живял по негово време щял да го убие:


Такива са потомците на комунистическата най-антибългарската банда,съществувала някога в България!Комунист-антъбългарин,който дори се хвали,че дядо му Димитър бил на всичко ниво в тази банда..следователно не обикновен боклук,ами боклук антибългарин "първенец"..на много високо ниво :)
Истински комунист и по кръв и по убеждения..а и на акъл е типичен идиот.
За когото интелигентните българи минали през затворите на тези като дядо му,са за убиване и ако можеш той сам щял да ги избива..;


Да,ненормалнико..на 50 години стана и закърнелия ти комунистически мозък не ти се раздвижи...колкото повече одъртяваш,толкова по шантав ставаш :)
Добре че тук,собствениците на този форум са същите като теб,та не са те изгонили още..и има къде да си избиваш комплексите.
Хайде сега бягай да го дуеш на Стефано,че да не те изрита от работа.Сorrere ora cazzo Сtefano.
:D
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.