Вестник АТАКА

23 Август 2017, 15:03:23
Добре дошъл/дошла, %1$s. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Радио Атака

Автор Тема: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.  (Прочетена 9192 пъти)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
« Последна редакция: 13 Декември 2013, 13:01:12 от МИШОК@ »
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Знамена от въстания, както и бойни такива.
« Отговор #1 -: 12 Декември 2013, 19:07:30 »


1/Знамето на Филип Тотя от 1867г. ,развявано при голямата битка до с.Върбовка/В.Търновско/ и на Гредетин/Сърбия/ в СТВ-1876г.



2/Знамето на Каражата и Х.Димитровата чета от битката при с.Вишов град /В.Търново/



3/Знамето на Първи търновски рев.окръг на Георги Измирлиев -Македончето



4/Самарското знаме-осветено от 3-ма владици, "сражавало " се 5 пъти на Шипка,в Плевен,Плоещ и обиколило всички по стари клубове.



5/Знамето на 6-и Търновски  в СБВ 1885г. ,по късно 18-Етърски полк.

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: Знамена от въстания, както и бойни такива.
« Отговор #2 -: 13 Декември 2013, 13:01:09 »

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #3 -: 13 Декември 2013, 13:01:18 »

Това много ми харесва.

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #4 -: 13 Декември 2013, 13:01:55 »

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #5 -: 23 Декември 2013, 11:11:02 »

Гледайте националисти и се учете и не ги подменяйте с окултните розети и ипсилони

Участието на България в Балканската война (1912—1913) е свързано с появата на още един вид знамена — тези на Македоно-Одринското опълчение. Родено от ентусиазма на българите емигранти от Македония и Одринска Тракия, опълчението се сформира в столицата. За командир е назначен генерал Никола Генев. Това доброволческо формирование включва в състава си 12 пеши дружини, съставени от доброволци, повечето от които без специална военна подготовка, и голям брой участници в Илинденско-Преображенското въстание (1903). За всяка от дружините родолюбиви българи подготвят и даряват знамена.

За разлика от досегашните публикации, в които е спазена номерацията на дружините при описанието на знамената, ние ще спазим йерархията.

За главно знаме на Македоно-Одринското опълчение е определено знамето на 11-а серска дружина, дарено от царица Елеонора.

Знамето е работено по проект на известния художник Иван Мърквичка. Бродерията на знамето се извършва под ръководството на професор Михайлова. По предложение на д-р Полихрон Нейчев, председател на Изпълнителния комитет на Македоно-Одринските братства в България, царицата слага своя вензел върху това знаме.

Както се вижда, то е работено от група специалисти под непосредственото ръководство и наблюдение на царицата и Македоно-Одринските братства, както е трябвало да се очаква. Затова е връчено лично от нея в Пловдив на 28 октомври 1912 г., където е осветено и опълченците полагат клетва.

Знамето представлява двоен копринен плат с размери 139x139 см с две лица. Лицевата страна е композирана от няколко части, отделени със сърмен галун. По средата е поставена икона на светите братя Кирил и Методий. От нея към ъглите вървят четири трапеца, които образуват кръст, наподобяващ ордена „За храбростъ". В четирите ъгъла на знамето са поставени червено и бяло парче плат. Освен това са апликирани кръгли парчета плат, които са бродирани, както следва: горе вляво е вензелът на царица Елеонора „Е", вдясно — шестоконечен кръст, долу вляво — монограмът на Македоно-Одринското опълчение, а вдясно долу — изправен коронован лъв. В левия край на знамето успоредно на дръжката е извезано „5.Х.1912" — датата на публикуването на Манифеста за обявяване на война на Турция. Вдясно от иконата е надписът „С. Т. ЬI КИРИЛЪ", а вляво — „С. Т. ЬI МЕТОДИЙ".

Обратната страна на знамето е като държавния трицвет — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално.

В горния си край дръжката на знамето завършва с метален осмоконечен кръст, върху основата на който е прикрепен вензелът „Е" с корона и е гравирана годината „1912". На дървената дръжка е поставена метална гривна с надпис „Македоно-Одринско опълчение".

Към знамето са прикачени бяла, зелена и червена лента и малка иконичка в метална обковка. Реставрирано и консервирано, то се пази във Фонда на НВИМ.

 



Знамето на 1-ва дебърска дружина е направено в дните на формирането й. Изработено е от двоен копринен плат с размери 105x84 см. Лицевата му страна е с цветовете на държавното знаме (бяло, зелено и червено), разположени хоризонтално. В средата й с бронзова боя е нарисуван шестоконечен кръст върху полумесец. Над него в полукръг са поставени надписите „1-ва ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА", а под фигурата — „Дружина".

Обратната страна е изцяло зелена. В средата е извезан със сърма изправен коронован лъв, стъпил върху две клонки. Над него със златиста бронзова боя е изписан девизът „СЪ НАМИ БОГЪ", а под лъва — „1912 г."

Знамето е обшито с жълти сърмени ресни, а двата външни ъгъла завършват с пискюли.

Дървената дръжка на знамето в торния си край завършва с метално короновано лъвче. Под плата на дръжката е прикована метална гривна с надпис „1-ва ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".


Знаме на 2-ра скопска дружина. Изработено е в Лом през 1905 г. за местното македонско дружество. След обявяването на войната ломските доброволци полагат клетва пред знамето си в района на местните казарми. За знаменосец е определен Ангел Генев. В столицата доброволците от Лом са придадени към 7-а кумановска дружина.

Изработено от двоен червен копринен плат, знамето е с размери 65x58 см. Бродирано е с жълта сърма. В средата на лицевата му част е извезан осмоконечен кръст, а над него в полукръг — надпис „БОЖЕ, ПАЗИ", а под него — „МАКЕДОНИЯ!".

В средата на обратната страна е разположен релефен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката. Над лъва — девизът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под него — „1-вий мартъ 1905 г. (Отъ ломските гражданки)".

Трите външни страни на плата са окантувани с жълт сърмен галун, а на двата външни ъгъла е пришит но един сърмен пискюл.

Към знамето са прикрепени две трицветни ленти с цветовете на държавното знаме, поставени хоризонтално. Дръжката е дървена и в горния си край завършва с осмоконечен кръст, поставен върху сфера. Под плата на дръжката е поставена метална гривна с надпис „2-ра СКОПСКА ДРУЖИНА".


Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #6 -: 23 Декември 2013, 11:11:05 »

Знамето на 3-а солунска дружина е направено от двоен червен копринен плат и е с размери 87x88 см. Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци.

В средата на лицевата му страна са извезани образите на св. Кирил и Методий в цял ръст. Над тях с жълта сърма е бродирай надпис „СВ. КИР. СВ. МЕТ.". Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун, което оформя икона под формата на правоъгълник. В горния край на плата във вид на дъга — текстът „Тозъ, който падне въ бой," а в долния му край — „Той не умира".

На обратната страна в средата на плата е бродирано „ПЪРВА//СОЛУНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА//ДРУЖИНА.// 1912 г." Трите външни страни на плата на знамето са окантувани с жълт сърмен галун.

Дръжката на знамето е дървена. На нея е прикована метална гривна с надпис „1-ва СОЛУНСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА"

Знамето е изработено по инициатива на командира на Солунската дружина ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков от неговата сестра Злата Думбалакова-Додова. „Една вечер дойдоха брат ми, майор Дървингов и подполковник Протогеров — пише в спомените си Додова. — Донесоха ми плат и конци, за да ушия знамето на Солунската дружина. Не ми определиха каква да бъде украсата, пък и не беше нужно да говорим за това. Щом става дума за солунчани, то се знае, че трябва да избродирам образите на Кирил и Методий. Още не беше определена номерацията на дружините и аз избродирах надписа: „1-ва Солунска дружина". После научих, че първа станала Дебърската, а не Солунската дружина. Дружините се формираха на „Лагера". Аз ходех да гледам как маршируват. Знаменосец на моето знаме стана Божко."




Знаме на 4-а битолска дружина. Работено е по време на формирането на опълчението. Авторите му са неизвестни.

Представлява двоен копринен плат с размери 102x100 см. Лицевата му част е както държавното знаме. В средата с жълти конци машинно е бродирай надписът „БИТОЛСКА ОПЪЛЧЕНСКА//1912//ДРУЖИНА", като буквите са със старинна калиграфия.

В средата на обратната страна с разноцветни конци е извезан изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху разкъсан полумесец. От трите страни платът е заобиколен с ресни от жълта сърма. На двата външни ъгъла са пришити сърмени пискюли. Изработката показва, че знамето е работено от професионалист.

Дръжката с дървена. В горния си край завършва с метален шестоконечен кръст с надпис „5 октомври//1912 г.", запоен върху метално кълбо. Под плата е прикована гривна с надпис „4-та БИТОЛСКА ДРУЖИНА”.

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #7 -: 23 Декември 2013, 11:11:30 »

Знамето на 5-а одринска дружина също е направено по време на формирането на дружината и представлява двоен червен плат с размери 98x77 см.

В средата на лицевата му страна със сърмени конци е бродиран надпис „ОДРИНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". Вторият ред на надписа е в полукръг. В горните ъгли на плата са изобразени растителни орнаменти, а долу в средата — „1912 г."

На обратната страна в средата с блажни бои е нарисуван изправен коронован лъв, с профил наляво, стъпил върху полумесеца и звездата, бродирани със сърма. Около лъва с жълта сърма са бродирани наименования на градове: горе — „Разлогъ", долу — „СЕРЪ", вдясно „Джумая — Неврокопъ", като думите са една над друга по диагонала, вляво — „Одринъ, Мелникъ", разположени по същия начин. Трите външни страни са окантувани със сърмени ресни.

Дръжката е дървена и в горния край завършва с метално короновано лъвче, поставено върху метална топка. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „5-та ОДРИНСКА ДРУЖИНА". Няма данни кой е работил знамето



Знамето на 6-а охридска дружина е изработено от единичен копринен плат с размери 170x158 см. Бродирано е с разноцветни копринени конци и е с едно лице. Трицветно — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално. В горния ляв ъгъл на бялото поле е пришито парче плат, на което с разноцветни конци е извезана фигура на жена, която в едната си ръка държи знаме, а върху него с червени букви, контурирани с жълт цвят, е бродирай надпис „Македония". До жената стои лъв с червено знаме, върху което с бели конци е извезан надписът „СВОБОДА//ИЛИ//СМЪРТЪ". Под лъва с черни букви е написано „1902 г.//1903 г.". Под жената също има надпис, бродирай с червени конци: „СЪЕДИНЕНИЕТО//ПРАВИ СИЛАТА." Парчето плат, на което са извезани тези елементи, е с размери 56x77 см.

В дясната половина на знамето отново върху бялата ивица с жълти конци, контурирани със сини, са извезани „M.O.B.N.O./GARY, IND. USA". От трите страни е окантувано с жълти копринени ресни.

Дръжката е дървена с прикована под плата метална гривна с надпис „6-та ОХРИДСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".

Богатството от символи и надписи на знамето показва необикновения му произход и история. Направено е в САЩ, гр. Гери, щат Индиана, и изминава дълъг път, докато дойде във Фонда на НВИМ. Рожба е на българи, участници в Илинденско-Преображенското въстание, емигрирали след неуспеха му в САЩ. Макар да са твърде далеч от родината, те следят със затаен дъх развитието на събитията на Балканите. Когато научават, че България е обявила война на Турция, решават, че техен патриотичен дълг е да участват лично в боевете срещу вековния тиранин. От различни райони на далечната страна към Ню Йорк тръгват групи доброволци. За седем дни прекосяват океана и слизат в Хавър (Англия). Качват се на друг кораб за Хамбург, а от там с влак пристигат в България. След кратък престой в София тръгват на юг, за да догонят опълчението. В Хасково получават оръжие, а в Кърджали се присъединяват към дружините на Македоно-Одринското опълчение. Знаменосец е Алекси Бъчваров.

След разформироването на опълчението знамето е предадено заедно с другите в двореца, а по-късно — във Фонда на НВИМ.



Знамето на 7-а кумановска дружина е изработено в Лом от Мариета Миланези, съпруга на Итало Миланези — участник в Илинденско-Преображенското въстание. Предназначено било за чета в Македония.

Направено е от единичен копринен плат с размери 134x128 см. Рисувано е с блажни бои. На лицевата страна в средата е изобразена жена, окована във вериги, а зад нея — дървета, вероятно гора. Рисунката е обградена с червена рамка. В горния край на плата с бяла боя е написан лозунгът „СИНОВЕ МАКЕДОНЦИ!//ДОЙДЕТЕ ДА СТРОШИМЪ ВЕРИГИТЕ", а в долния край — „НА РОБСТВОТО". На обратната страна на плата личат следи от рисуван коронован лъв, стъпил върху турски знамена.

Дръжката е дървена с прикована под плата на знамето метална гривна с надпис „7-а ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".

След обявяването на войната в Лом започват да се записват доброволци. Те поискват знамето, но госпожа Миланези не го дава, докато не получи разрешение от мъжа си, напуснал града, за да воюва с турците. Това принуждава доброволците да заминат със знамето на Македонското дружество, а след тях Димитър Енчев вървял със знамето на Миланези, дадено му по-късно. В столицата знамето е връчено на сформираната в Кюстендил дружина с пореден номер седем.

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #8 -: 23 Декември 2013, 11:11:01 »

Знамето на 8-а костурска дружина представлява двоен копринен плат с размери 134x132 см. Двете му лица са трицветни — бели, зелени и червени ивици, поставени хоризонтално. Бродирано с разноцветни конци.

На лицевата му страна е бродирай изправен коронован лъв с профил наляво, а под него — венец от маслинови клонки. В короната на лъва са вградени бели и сини камъчета. Върху бялата ивица под формата на обърната надолу дъга е извезан надписът „КОСТУРСКА ДР-НА//1912". Обратната страна е като лицевата.

Дръжката е дървена, като в горния си край завършва с метален осмоконечен кръст. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „КОСТУРСКА ДР-НА". Засега не са открити данни от кого е работено знамето. Предполага се, че както и другите, то е правено по време на сформирането на опълчението.



Знамето на 9-а велешка дружина е работено в Лозенград и подарено от Д. Салабашев. Представлява двоен червен копринен плат с размери 114x91 см, бродирано с разноцветни конци на машина.

В средата на лицевата му страна е изобразен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху полумесец и звезда. Над фигурата на лъва е поставен надписът „СВОБОДА НА ОДРИНСКО И МАКЕДОНИЯ". По краищата знамето е обградено с бродирай стилизиран растителен орнамент, а в четирите ъгъла е поставен вензел „С.Б.С.". В долния десен ъгъл с дребен шрифт е поставен дарствен надпис „Подарено от Д. Салабашевъ. Лозенградъ".

На обратната страна в средата със стилизирани букви е извезан надпис „ДОЛНОТРАКИЙСКИ//ЛЕГИОНЪ//1453—1912 г./". От трите страни платът е окантуван с жълти сърмени ресни, а на двата му външни ъгъла са пришити пискюли от сърма. На прикрепен към върха на дръжката сърмен шнур е поставен темляк.

Дръжката е дървена с прикована метална гривна с надпис „9-а ВЕЛЕШКА ДРУЖИНА".

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #9 -: 23 Декември 2013, 11:11:28 »

Знамето на 10-а прилепска дружина е работено в Плевен за зидаро-дърводелското сдружение „Единство”. След обявяването на войната доброволците от града тръгват начело със знамето за София. Тъй като били малко за отделна дружина, заедно с доброволците от Лом и Кюстендил плевенчани са присъединени към 7-а кумановска дружина. И понеже някои от дружините се оказват с повече от едно знаме, а други без нито едно, наложило се преразпределението им. Това е причината плевенското знаме да стане знаме на Прилепската дружина.

Съшито е от двоен копринен плат с едно лице и размери 104x73 см. Трицветно, с хоризонтално разположени ивици. В средата с жълти конци на машина е бродирай текст „ПЛЕВ. ОКОЛ. ЗИДАРО-ДЪРВОД. СДРУЖЕНИЕ//ЕДИНСТВО//", като първият ред е във формата на дъга. Под надписа са пришити две елипсовидни рисунки с маслени бои. Вляво е изобразен св. Тома, полуфигура, който в едната си ръка държи свитък. Вдясно — композиция с много елементи. В средата й със златиста бронзова боя е нарисуван кръст, поставен върху хералдически щит с три хоризонтални ивици (бяла, зелена и червена) и емблемата кръстосани пергел и триъгълник. От двете страни на кръста са изправени короновани лъвове, които държат държавното знаме на България. Лъвовете и кръстът са поставени върху две стиснати ръце. И двете рисунки са заобиколени с рамка от златиста бронзова боя.

Дръжката е дървена и в горния си край завършва с дървен кръст, украсен с резба. Под плата на знамето върху дръжката е надяната метална гривна с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 1".

Дружината е имала и второ знаме. Изработено е от Олга Христова Шотова от Варна със средства на еснафа на варненските хлебари и е предназначено за чета в Македония, предвождана от Кольо Левтеров от Варна.

Представлява двоен копринен плат с размери 114x101 см. Лицевата му страна е направена от 4 еднакви триъгълника — два червени долу и горе и два зелени — ляв и десен, които образуват кръст. Бродирано е със сърмени конци.

В средата е извезан изправен коронован лъв с профил наляво, а около него — венец от цветя и житни класове. В ъглите са поставени по два кръстосани ножа, заобиколени с венец от цветя, а над венеца — корона. В горния край на плата е написано: „НАПРЕДЪ, БРАТИЯ//СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под надписа — корона. В долния край на плата е бродирано: „НА ВАРНЕНСКАТА МАКЕДОНСКА ДРУЖ" Вляво, успоредно на дръжката — „Завещана от Варненското хлебарско//съсловие", а вдясно — „1-и СЕПТЕМВРИЙ 1901 г". Обратната страна е като лицевата.

От всички страни-платът е заобиколен с трицветен шнур, като на двата външни ъгъла е пришит по един пискюл, направен от сърма и конци.

Дръжката е дървена и на върха завършва с пика. Под плата е прикована метална гривна с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 2".






Притокът на доброволци в Македоно-Одринското опълчение не намалява и след започване на бойните действия. Това е причината да се утвърдят със заповед по Действащата армия 13-а кукушка, 14-а воденска и 15-а щипска дружина в Кешан на 3 март 1913 г. Дали всички те са имали знамена, трудно е да се отговори. Времето е заличило много от спомените. Архивни данни имаме само за знамето на 15-а щипска дружина.
Представлява двоен червен копринен плат с размери 120x99 см. На средата на лицевата му страна с машинен шев е бродиран изправен коронован лъв, обърнат към дръжката. Около фигурата е извезан венец от лаврови клонки. В ъглите на знамето е поставен вензел, наподобяващ буквата „Ф" (на цар Фердинанд I). Вляво, успоредно на дръжката, е бродирай надписът „СЪ НАМИ БОГЪ".

Обратната страна е като лицевата с тази разлика, че около лъва са очертани контурите на знака на ордена „За храброст".

От трите страни знамето е заобиколено (окантувано) с галун от жълта сърма и ивица от равнобедрени триъгълници с бял, зелен и червен цвят. На двата външни ъгъла са поставени по един сърмен пискюл. На дървената дръжка е прикована метална гривна с надпис „Щипска дружина".



На 14 май 1913 г. в района на Гюмюрджина всички опълченски дружини отдават военни почести на загиналите. За пръв път знамената на опълчението преминават начело на дружините в церемониален марш. След няколко дни трите нови дружини полагат клетва пред главното знаме на опълчението.

Известно е, че първоначално опълчението се е състояло от 12 дружини. Под № 12 в столицата се сформира Лозенградската дружина. Нейният състав е многообразен. В дружината воюват дори доброволци от чужбина. 1-ва рота на дружината е съставена от доброволци от арменски произход с командир Андраник Узунян (национален герой на Армения, по-късно генерал). Те също имали свое знаме, за чието местонахождение не са известни данни.

От спомените на Н. Хаджиколев става ясно, че 12-а лозенградска дружина е имала знаме, което по-късно принадлежало на столичното спортно дружество „Юнак". По всяка вероятност знамето е изчезнало.

Макар и неформени, знамената на Македоно-Одринското опълчение са военни знамена, участвали във войната за освобождение на поробените родни огнища на преобладаващото число доброволци. Болшинството от знамената са правени от самобитни автори, главно млади жени. В много отношения те напомнят знамената на участниците в борбите за национално освобождение в етническите граници на България. Немалко от тях са с цветовете на държавното ни знаме. В почти всички лъвът е основен символ. По време на демобилизацията на армията през 1913 г. описаните по-горе знамена са предадени за вечно съхранение в двореца, където са им приковани гривни с наименованието и номера на дружините.
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #10 -: 29 Декември 2013, 12:12:18 »

Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #11 -: 04 Януари 2014, 18:06:03 »

При освещаване на Самарското знаме на 6 май (18 май стар стил) 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!"

Както е известно, от двете страни на знамето на българските опълченци е избродиран кръст, в който са изографисани образите на Света Богородица с Младенеца и на Св. Св. Кирил и Методий. В благословията на войводата дядо Цеко бойният път на знамето е представен като победоносно шествие, което отблъсква враговете-друговерци, така както Бог прогонва от света злите сили и установява своето небесно царство.

Самарското знамеПравославна традиция е доразвита във воинската символика и на Третото българско царство. Както е известно, първите бойни знамена на младата държава са по руски образец ­ от двете им страни е изобразен червен кръст с изправен лъв в средата и надписа "С нами Бог" ("С нас е Бог!").

Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 година. По този армейски образец думите "С нами Бог!" са изписвани върху знамената на някои чети, участвали в Съединението (1885 г.) и на доброволчески дружини по време на Балканската война (1912-1913 г.).

Бродираните върху старите бойни знамена думи "Бог с нами!" или "С нами Бог!" са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. "Голямо повечерие", което се отслужва по време на Великия пост: "С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!... Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!" Това е тържествен призив-молитва, който изразява древното християнско вярване, че нищо на земята не може да бъде постигнато без Божията подкрепа. Както вярващите призовават божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: "С нами Бог".
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #12 -: 04 Януари 2014, 18:06:49 »

В православните представи бойното знаме е светиня, защото върху него са изобразени свещени християнски символи ­ Христовия кръст, ликове на светци или думи от Светото писание (напр. "С нами Бог!"). Знамето е светиня и защото над него е извършен обредът на освещаването ­ над парчето златовезан копринен плат духовникът е призовал всепобеждаващата благодат на Светия Дух. То се връчва на полка като Божие благословение на общото воинско служение, свързано с проява на християнски добродетели и самоотверженост. Това осветено знаме е едновременно залог за вярата на войника в Божията помощ и за верността му към бойните другари, народа и родината.

Знамето е светиня, защото олицетворява самия Бог ­ подобно на Бога, който е винаги с нас, знамето съпътства воините във всички важни моменти ­ както в бой, така и в мирни дни. Някога дори когато не е имало къде да се извърши молебен за дадена войскова част, той често е отслужван именно пред бойното знаме ­ защото то носи свети образи и небесна благодат. Затова православната църква сравнява бойното знаме със свещена хоругва ­ бойната светиня съединява около себе си в едно цяло воините от един полк, подобно на вярващи, които се събират около църковното знаме.


Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

МИШОК@

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -441
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 6204
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #13 -: 04 Януари 2014, 18:06:39 »

Известно е, че Самарското знаме е символ на Освобождението ни от турско робство. Но почти не са познати чудесата, които извършва чрез него Божията майка.

Копие на нейната чудотворна икона от гр. Казан е изографисано от едната му страна. Оригиналната икона е почитана като защитница и покровителка на руската армия. Затова нейното копие е и върху знамето на българските опълченци, което те получават като дар от жителите на гр. Самара. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 г. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боеве само за един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била спасена от плен и поругаване.

Месец по късно започнали епичните сражения на Шипка. Командирите наредили всички руски войници и български опълченци преди бой да пеят химна, посветен на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка били задържани, а противникът отблъснат. Пленени османски войници разказвали: "Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!"

Години по-късно тази случка описва един руски офицер на монасите от руския манастир "Св. Пантелеймон" на Атон. Своят разказ той завършва с думите: "Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска...Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!"
Активен
Бъди верен до смърт , и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2:10)

branco

  • Герой
  • ****
  • Популярност: -62
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2916
  • Хубавата България си отива-казваше прадядо ми
Re: ЗНАМЕНА: от въстания, на чети и бойни такива.
« Отговор #14 -: 10 Февруари 2014, 17:05:29 »

Не злоупотребявай с нашите знамена!Имаш право да се кичиш само и единствено с онова червеното,със сърпа и чука!
Активен
Хубавата България си отива-казваше прадядо ми.....дано е сгрешил..
 


SMF 2.0.6 | SMF © 2011, Simple Machines
Никоя част от този сайт не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на АТАКА © 2006 - Всички права запазени.